БАНДАТА НА ЧЕТИРИМАТА

/Шеста съвместна изложба на Даниел Дянков, Николай Бузов, Румен Жеков и Иван Тотев – галерия „Резонанс”, Пловдив/

Пламен Асенов

Знаете ли каква е разликата между звездите на рокендрола и тези на изобразителното изкуство? Разликата е, че рокаджиите излизат на сцената…..например един Бетовен или Моцарт…..излиза и казва – аз съм велик, защото измислих това парче. И започва да го свири.

Докато художниците, някой си Ван Гог примерно, още преди да се появи на сцената, го чуваш да мърмори под сурдинка някъде зад кулисите – това парче слънчоглед е толкова велико, само защото аз го нарисувах, нали. И така си е, всички знаят, че то наистина е велико, само защото той го е нарисувал. И само когато той го е нарисувал.

От тези различни подходи идва и разликата в реакцията на публиката, когато едните или другите излизат пред нея. Ще се убедите сами, като си дадете сметка, че докато ви представям тези четири звезди в българското изкуство на изображението, заради които сме се събрали днес, на вас няма да ви идва отвътре да ги посрещнете със силни викове и ръкопляскания, да свирите с пръсти и да тропате доволно с крака и ръце, спонтанно да запалите стотици запалки, за да осветите затъмнената зала.  Макар че точно в този случай много ми се иска така да подходите, защото бандата си заслужава…..

Но нещо за бандата като цяло ще кажа после, първо искам да ви представя хората в нея един по един – не само за да разберете кой кой е, а и за да свържете веднага лицето на автора с творенията, които го изобразяват в тази изложба.

Започвам с Николай Бузов. Според мен само на пръв поглед изглежда така, сякаш космическата геометрия в неговите платна се опитва да види и обозначи онзи момент, когато формата се ражда. Всъщност ако човек се вгледа добре, ще види, че става дума по-скоро за обратното – за начина, по който формата, простата, първична форма, започва да твори пространство, време и всичко останало. В този смисъл Николай ми прилича не на човек, който отива някъде, за да търси началото, а на човек, който се връща от някъде, натоварен с твърде крехката надежда да стигне до края, онзи край, чиято посока е навсякъде наоколо.

Даниел Дянков е напълно различен. В акварелите, които показва този път в Пловдив, той, струва ми се, поставя пред нас загадки. Например – кой е, как изглежда и къде живее странният свят, чиито парченца виждаме, ефирно забулени, да прозират в творбите на Даниел. Също, може ли съвършено непознатото, а нищо чудно – и напълно измислено слово, да бъде изписано пред очите ни с цялата си граматика и разгърнато в пълния си смисъл, но по този начин – вместо да разкрие – да направи съвсем невидима за публиката онази тънка граница между реалност и вълшебство, скрита в загадките.

Румен Жеков като художник е толкова далеч от баналното, че, за да започна да говоря за него, без да прозвуча претенциозно, трябва да кажа нещо банално. Изразът, който ме напъва отвътре, е, че Румен не

ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ ПАК НА ЖИВО /трето представяне в Пловдив/

Пламен Асенов

 

Омръзна ми, граждани, да казвам истината и да излиза, че съм прав.

Не стига, че почти винаги съм прав в журналистическите си материали, но сега се оказа, че съм прав, дори когато съм написал една съвсем налудничава книга, наречена  “Оксиморонният свят”.

Как познах, че съм прав ли? Ами тези, които са чели въпросният наръчник по умерен идиотизъм знаят, а за другите сега ще кажа, че името на героя от четвъртата част на книгата е Джон Смит. В процеса на писане стана ясно, че и името на неговия личен Бог, на когото той гради храм, също е Джон Смит. Само че до скоро аз съвсем наивно смятах, че въпросният Джон Смит /да не се бърка с другия Джон Смит, както и с всички останали хора по света, които носят това име/ е напълно измислен герой, а се оказа, че не е така, оказа се, че той си съществува съвсем реално и дори живее в България.

Нали се сещате за случая, при който в петък някакъв човечец хвърли две димки пред Парламента? Първоначално си помислих, че най-вероятно той иска по свой начин да поздрави народните избраници, като им спретне малко светлинно-пушечно шоу, да им благодари за всички законови добрини, които са му сторили.

После размислих обаче задълбочено и стигнах до извода, че е по-вероятно, ама много по-вероятно, човекът просто да е напълно изтерзан отвътре и отвън поради прекрасния живот в родната ни България, та с този отчаян ход се е опитал да каже на тях и на всички нас: – А, стига, бе!

Както и да е. Важното в случая е друго. След като бдителните органи на реда задържаха злосторника, почти терорист и любезно го накараха да проговори, разбра се, че, според собствените му признания, той е гражданин на Нова Зеландия и името му е…..познахте, разбира се – Джон Смит.

Не, не, не вярвам, граждани, да му е дошло вдъхновение на човека точно от моята книга. Само остава и полицията да си помисли така и да ме изкара подбудител. Не вярвам, защото книгата е издадена в толкова малък тираж, че на практика познавам всички хора, които я притежават. Сред тях не е нито въпросният Джон Смит, нито, слава Богу, полицията.

Може пък Джон Смит да е попаднал на някои от историите за Джон Смит в блога ти – ще кажат досетливите. Може, но там са публикувани толкова малко от тези истории, че звучи невероятно някой да получи толкова значимо вдъхновение само поради тяхното четене. Все ми се струва, че за целта би трябвало човек да е прочел цялата книга и да е вникнал твърде дълбоко в нейните дебри.

Логиката в тази история от всекидневието, доколкото съществува логика в нея, идва да покаже само едно – че не книгата “Оксиморонният свят” е повлияла по някакъв начин на околния живот след своето появяване, а по-скоро околният живот наистина се е вселил като дух и плът в книгата “Оксиморонният свят”. С други думи, както обичам да казвам понякога в по-интимна среда – аз мислех, че съм писател на абсурда, а то се оказа, че съм чист реалист.

Малко е подтискаща тази мисъл, граждани, та затова подхвърлих в началото, че ми омръзна да съм прав, с истината когато съгреша дори.

Така или иначе обаче, фактите сочат, че книгата “Оксиморонният свят”, не стига че не се продава по книжарниците, а само на представяния тук-там, но и вече съвсем свършва – останаха в наличност едва около петдесет бройки. Ето защо хората, които държат да научат как да се представят пред полицията, след като са хвърлили димка пред Пралманта или са направили нещо още по-фантастично, могат да дойдат във вторник, 11 октомври 2011 година, от 20 часа, в кръчмата “Петното на Роршах” в Пловдив /ул. “Йоаким Груев” 36, отстрани на Дирекцията на полицията/ и да разберат от първа ръка някои истини за правилното поведение в живота и защо той си струва да бъде живян.

Особено ако в душата си човек непреклонно носи името Джон Смит.

„ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ“ – ВЕЧЕ И В СОФИЯ

Пламен Асенов

В сряда, 29 юни, предстои софийската премиера на книгата “Оксиморонният свят”. Знаменателното събитие ще започне от 19 часа в “Петното на Роршах”, ул. “Христо Белчев” 8, а къде и как ще завърши – отсега е трудно да се прогнозира. Надявам се все пак, че никой от гостите няма да попадне накрая в кауша, само заради някакво си пиянско просветление, обзело го неудържимо, поради досега с някаква си умна книга, пълна с простотии.

Макар че никога не се знае.

След първото представяне на “Оксиморонният свят” в Пловдив, охранителните камери по центъра заснеха словесно опиянен гражданин, който в 1 часа през нощта звънна лично на кмета, за да го пита кога най-после общината ще зарови дупките в душата му, изровени от болезнената българската действителност. Добре, че кметът също беше се натряскал в този момент, та само го препрати към бат` Бойко, `щото силите на общината не били достатъчни, въпросът изисквал по-сериозна финансова подкрепа от страна на държавата.

Посъветва го също да се обади и на Гоце Първанов, защото не само финансова, но и морална подкрепа била необходима за целта, така го посъветва.

Друг един гражданин пък дотолкова се вдъхнови от книгата, че реши да преспи с една друга приятелка на жена си, не с онази, първата, с която вече беше преспал при един друг удобен случай. Но се оказа, че приятелката е заминала на пътешествие в Япония и той я последва с последното такси, което успя да хване с голи ръце. Сутринта се събуди някъде около Павликени с натрапчива мисъл в главата, че чорапите му ги няма, а онова, дето го стиска за гушата, е чувството за вина пред благоверната му. А може и да беше копринено шалче, увито около струна за пиано, дърпана изотзад с две ръце от

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА „ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ“

УВОД

“Оксиморонният свят” е от онези книги, които човек цял живот иска да прочете, но не може, защото никой не пише такива. Затова сяда и си я написва сам.

 

ДВЕ ПРЕДСТАВЯНИЯ В ПЛОВДИВ

Автор – Пламен Асенов

Илюстрации – Цвета Марова

Художествено оформление – Иван Тотев

Издател – Продуцентска къща “Еклипс” – Пловдив

Това е корицата на книгата “Оксиморонният свят”.

Съдържанието е не по-малко интересно от корицата, но първата възможност човек да се докосне до всичко заедно, е на 25 май, сряда, от 18.30 часа в двора на Етнографския музей, където ще има градинско парти на книга и чаша вино за специално поканени приятели и ценители. Приятели и ценители, които не познавам лично, но които видят тази информация в нет-а или в някой случаен пророчески сън, също са поканени.

За този, който не успее да дойде сега, има и резервен вариант. След седмица, на 1 юни, от 17.30 часа, в Стария Пловдив – къща “Златю Бояджиев”, ще бъде официалната премиера на “Оксиморонният свят” като част от програмата на дните “Пловдив чете”. Книгата ще представи Юлиан Жилиев, критик и преводач.

Заповядайте! 

ЗА КНИГАТА

“Оксиморонният свят” е книга смешна по форма и трагична по съдържание – но все пак от нея научаваме защо сме верни привърженици на живота в този свят, който ни убива постоянно. За да видим какво ще стане, ето защо.

“Живеем в Оксиморонен свят. Оксиморонът е реализиран на живо абсурд, а Оксиморонният свят е свят, в който абсурдите постоянно и масово се реализират на живо навсякъде около нас и вътре в нас.”

Така започва предговорът на книгата “Оксиморонният свят”. Въпросният предговор обаче, макар сам по себе си доста странен като философска база за разбиране на заложената в книгата концепция, все пак е най-нормалната и традиционна част от нея, нещо като жадуваната сламка за удавника.

Но той бързо свършва и оставя читателя сам срещу предизвикателствата на един шокиращ, силно провокативен за нормалните литературни представи текст, чиито сюрреализъм накрая се оказва чист реализъм, защото човешкото въображение не е способно да измисли такива чудеса, каквито самата действителност е способна да ни поднесе.

“Оксиморонният свят” е книга от четири части – Фрагменториум, Оксиморонии, Импетус и Животът около Джон. Те са обединени от усещането за фрагментарност, за действителност, изтъкана от абсурд и от онова, което може да се нарече Новите територии, териториите отвъд абсурда. Естествено, родени в това, което има наоколо,  ние не схващаме Оксиморонния свят като заплаха за нормалния живот – и от тук произтичат най-големите заплахи както за самите нас, така и за бленувания от нас Нормален свят.

Книгата се разгръща на множество мисловни, литературни и словесни нива. В нея няма единна сюжетна линия, а представя по-скоро опит да бъдат обхванати с едничък поглед – докато в същото време се докосват едно по едно – всички парчета от някакъв огромен житейски пъзел, пъзел объркващ, странен, хаотичен, искрящ и дразнещ, но пъзел, чието нареждане не можеш да изоставиш, щом вече си започнал, дори това да ти струва загубата на живота. Или поне на нормалния поглед към него.

“Умна книга, пълна с простотии” – като израз това е твърде добра и изчерпателна критическа бележка, прицелена в същината на “Оксиморонният свят”.

За да се прочете тази книга с удоволствие и да се схване в цялата нейна дълбочина, човек трябва да притежава доста широк – а на моменти и доста дълбок – поглед към явления, факти и случки от философията, науката, изкуството, митологията и историята, психологията и изобщо, от движението на мисълта в развитието на цивилизацията.

Напълно според оксимороните принципи обаче – следователно напълно валидно – е и твърдението, че човек може да си няма никаква представа от всичко споменато и пак да прочете “Оксиморонният свят” с удоволствие, като при това схване книгата в цялата и дълбочина.

Не случайно някъде в самия текст се казва: “Не е възможно праисторическата жена да си е бръснала краката. Но и не е възможно да не ги е бръснала.” 

ЕДНА КНИГА С ДВЕ ЦЕНИ

Мото: Добрата книга е скъпо удоволствие и още по-скъпа необходимост. 

Тиражът на “Оксиморонният свят” е малък – само за приятели и истински ценители. От принципни съображения тя няма да се разпространява по книжарниците, а единствено на представяния и срещи. Тук няма да влизам в повече подробности за принципността на тази позиция. Само ще цитирам вече покойния ми приятел Валери Начев, книжар и издател, който казваше: “Българското книгоразпространение е като черна дупка. В него от едната страна влизат книги, от другата – пари, но оттам нищо не излиза. Затова в България  нормалната система автор-издател-разпространител-читател-автор се задръства и буксува”.

Както обикновено се случва в заобикалящия ни реален свят, странностите не са плод на фантазията, а на грубата действителност.

Затова се оказа възможно книгата “Оксиморонният свят” да се продава на две различни цени едновременно. Едната от тях – 9.99 лв, е цената на скъпото удоволствие. Другата – 29.99 лв, е цената на още по-скъпата необходимост.

Не знам как звучи това на широката читателска публика, но на мен ми звучи като доказателство, че книгата е наистина добра, щом успява така страстно да се срастне с живота наоколо.

Пламен

ИСКАТЕ ЛИ ДА ВИДИТЕ ИВАН?

Пламен Асенов 

Като питам сега “Искате ли да видите Иван?”, знам, че мнозина ще ми отговорят – не, бе, вчера го видях. В тази страна всеки си има поне един собствен Иван, когото вижда постоянно.

Аз моя Иван – Тотев Иван, го виждам почти всеки ден, но въпреки това той е толкова голям скулптор и интересен човек, че винаги ме изненадва и никога не ми омръзва. Затова се каня да отида и да го видя пак във вторник, 17 май, някъде към 18.30 часа, в галерия L`Union на улица “Съборна” в Пловдив.

Ще има сигурно доста хора, освен това – малко вино-мино, хихи-михи, шушу-мушу и други стандартни за такива случаи процедури. По-важното обаче е, че, освен самия Иван, там ще могат да се видят 14 скулптури и 10 съвсем пресни акварела, които той представя.

Виждал съм ги още в процес на работа – струва си да се погледат, дори втренчено. В смисъл – не, че, ако ги гледате достатъчно втренчено, ще успеят да ви излекуват от дюстабан, плешивост или друго някакво неприятно телесно страдание, не. Това, на което са способни работите на Иван обаче, е доста по-необикновено – способни са да отворят в човека представата за такива духовни пространства, които не срещаме постоянно, дори когато ги търсим настойчиво.

Как го прави само с две ръце, малко восък, гипс и хеви-метъл, той си знае. Ние, останалите, можем единствено да подозираме, че всъщност цялата работа е в главата.

ПРЕМИЕРА НА „ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКОТО ВИНО“

Издателство „Жанет 45“ ви честити Коледа с книгата на Илия Зайков „Именник на българското вино“

 

 и картините на Коста Форев

Представят: Пламен Асенов и Светла Москова 

21 декември 2010 (вторник), 18:30 ч. – Културен център ТРАКАРТ 

ЗА АВТОРА 

Илия Зайков е роден на 16.09.1944 г. в с. Брестник, Пловдивско, едно от най-маврудовите български села на България. Работил в сп. „Тракия“ и вестниците „Народна младеж“, „Комсомолска искра“ и „Марица“. Автор на две книги стихове, както и на книгите „Играчка-плачка“ и „Две петлета се скарали“ – детски игри и играчки, „Книга за виното“, „Книга за хляба“, „Книга за печатницата“ – за пловдивските печатници от Освобождението до 1944 г. и пр. 

КНИГА, РАСНАЛА НА ЮЖЕН СКЛОН 

Пламен Асенов – за книгата на Илия Зайков “Именник на българското вино” 

Тъкмо си мислех, че май ще е най-добре да започна представянето на този “Именник на българското вино”, с който ни послужва днес нашият приятел Илия Зайков, чрез една хубава, достойна молитва, както се е започвало самото правене на вино векове наред, когато ето, попаднах и на подходящата молитва в текста:

        Господи, Боже наш, Господи человеколюбче!  Ти, който превърна водата във вино в Кана Галилейска и яви Своята слава на учениците Си… Ти, Исусе, който ядеше и пиеше, пък Йоан, Твоят кръстител и предтеча, нито ядеше, нито пиеше… И погледни на това вино и на причестяващите се с него, и благослови го, и сотвори его благопиещо се, благопиещо се-е-е…Амин! Речете, дружина, и вие Амин! И който опитва  вино, да се първо прекръсти и тогава да пие. 

Познавам много хора, на които виното развързва езика и ги кара да говорят. По-малко са онези, които могат да говорят за виното. Но най съм доволен от късмета си, че още в този живот се докоснах поне до един човек, който може да пише за виното по начин, от който душата на самото вино, убеден съм, ще се възрадва. Или дори вече се е възрадвала.

Не знам за вас, но аз чакам тази книга поне от 15 години насам. През това време чух от устата на Илия Зайков, когото ще продължа занапред да си наричам бай Илия, защото така съм свикнал, пък и така му отива най-добре, част от историите, разказани вътре. Цъках с език пред съдбите на различни описани от него хора. Радвах се на развитието и разцъфтяването на някои от

АТЕЛИЕ „ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ“ – индивидуални програми по журналистика и литература

Продуцентска къща ECLIPSE PRODUCTIONS – Пловдив 

                                ПРЕДЛАГА

Индивидуални програми за обучение по журналистика и литература. Програмите предвиждат работа в рамките между 100 и 120 часа, разпределени във време от 1 до 6 месеца – според възможностите и желанието на обучаемия.

Ателието дава възможност на хора, които имат сериозен интерес към занимания с журналистика или литература, да се запознаят с основите и спецификата на творческото писане, да получат практически опит и експертна помощ в своите първи, втори или трети стъпки, да развият и започнат да реализират специалните си умения.

Освен дискусии по творчески теми и практическа работа с текстове, специално програмата по журналистика включва също обучение за работа с технически средства, посещение в редакция на вестник, радио и телевизия, срещи с водещи български журналисти.

Срок за записване – постоянен. Цена – 10 лв. на час.

Водещ на Ателие – Творческо писане е 

         писателят и журналистът Пламен Асенов

www.asenov2007.wordpress.com и www.assenov.wordpress.com 

За контакт: Тодор Тодоров – 0888 608422, totodorov@gmail.com

Пламен Асенов – 0885 993574, passenov@abv.bg  

Забележка:

Продуцентска къща ECLIPSE PRODUCTIONS – Пловдив, предлага също постоянна възможност за консултации и редактиране на литературни текстове. Повече подробности – на адресите и телефоните за контакт по-горе.

 

ТЪРГ ЗА УМНИТЕ ИЗДАТЕЛИ

Пламен Асенов 

14 секември 2009 

Пиша това предисловие не защото познавам умните издатели, а защото не ги познавам и ми се ще да се запознаем. От друга страна те не трябва да бъдат пък и чак безкрайно умни, та да могат лесно да разберат простотиите, които пиша.

За какво ми трябват умните издатели? За да купят книгите ми и да ги продадат. Не за да ги отпечатат – за отпечатването аз и сам мога.

Но тъй като ми писна толкова години да се занимавам с журналистика, за да си вадя хляба, а заради това да се превръщам съботно-неделен писател, и тъй като ми писна в България целият книжен свят да ходи на два куци крака, обръщам се директно към издателите.

Те, макар и заедно с много други хора, са отговорни за липсата на ключовата в системата на книгоиздаването институция “литературен агент”, затова да вземат и да изпълняват тази функция, поне донякъде, защото не е моя работа да ходя да си предлагам текстовете, все едно продавам картофи и да се пазаря с тях за жълти стотинки.

Ще им помогна да започнат с текста, който публикувам тук. Това е малка част от книгата с миниатюри “Животът около Джон”, с която се забавлявам от известно време насам. Задно с друг цикъл кратки разкази – “Диалози”, някои от които ще се появят малко по-късно в този блог, те оформят една прозаична книга с работното заглавие “Миниатюри”, но може да бъде и

ДА СЕ ИЗКЪПЕШ В БАНЯ СТАРИННА – ХІІ

Пламен Асенов 

28.10.09 г. 

Забележка: За повече информация по цялостната концепция на проекта WRIGHTLIGHT и изложбата “Отражения от бъдещето”, част от които е публикуваният тук текст, виж встъпленията към І и ІІ част.   

Ако някой си е помислил, че, след като тръгнахме от Черна дупка 10 и стигнахме до Черна дупка 1, поредицата свърши – заблудил се е. Има и една наистина последна Черна дупка, 11, която, както повечето неща в живота, е малко странна – тя ту се появява, ту не се появява. Може би защото всъщност не е съвсем черна, а е черно-бяла – точно както повечето неща в живота.

Темата за абсурда и отиването отвъд него ме занимава твърде много напоследък. С чисто интелектуална радост и с чисто практическо съжаление трябва да кажа, че това “отвъд” е не само теоретично възможно, но и твърде лесно се реализира в практиката на всекидневието ни. Фактът, че често не забелязваме това, само потвърждава, че казаното тук е истина.

Много ми се ще един ден да се събудя и да установя, че светът наоколо се е превърнал в кротка швейцарска крава, която си пасе по зелените поляни и нашата единствена човешка грижа е как да направим от млякото и възможно най-добрия шоколад.

Не знам дали бих могъл реално да живея в такъв свят, но си струва човек да опита. Е, разбира се, това е израз на социално-политико-психологическа наивност, която признавам си, ме тресе от време на време. Но пък ако не ме тресеше, нямаше да отварям очите си толкова широко за света наоколо и да го смятам за прелестен, въпреки всичко. 

Черно-бяла дупка 11 /Отражения от бъдещето/ 

Артефакти – три книги: Библията, “Швейк” и “Чичовци” 

ДА ОТИДЕШ ОТВЪД АБСУРДА 

В родния ми Пловдив един кмет забранява на европейски художници да излагат творбите си и разгонва международна изложба с общинска полиция. Той не се сеща, че и най-неприемливото изкуство е по-дълготрайно

ДА СЕ ИЗКЪПЕШ В БАНЯ СТАРИННА – ХІ

Пламен Асенов 

27.10.09 г.

Забележка: За повече информация по цялостната концепция на проекта WRIGHTLIGHT и изложбата “Отражения от бъдещето”, част от които е публикуваният тук текст, виж встъпленията към І и ІІ част.  

Да закриеш ВВС – пасва идеално за заглавие на филм, в който Джордж Клуни се влюбва безпаметно в красива рускиня. Той е шеф на Корпорацията, тя обаче е шпионка на КГБ и го изработва така, че го докарва до състояние да закрие ВВС, гнездо на мръсната антисоциалистическа пропаганда.

Това би бил филм – мечта за много нискочели говеда отсам Желязната завеса. Надявам се обаче той никога да не бъде реализиран, дори за купища пари. Смятам, че на Клуни, който в един свой филм произнесе знаменитата реплика, че руснаците не могат да намерят и снега през зимата, може да се разчита доста повече, отколкото на Костурица, който май ще прави честен антивоенен филм за мръсната грузинска агресия срещу Русия през 2008. Халал да ти са паричките, брато, но май вече няма да обичам толкова “Аризонска мечта”.

Та говоря всичко това, защото смятам, че човек, разбира се, има право и дори задължение да се променя през живота си, но в тази промяна пък трябва да има някаква последователност, известна логика и поне малко морал. 

Черна дупка 1 /2005 – 2009 г./ 

Артефакти – последната журналистическа карта от ВВС, листове от последната сутрешна емисия, книгата “Цвета и Търла-Мърла”, книгата “Зодиак на смъртта” 

През 2005-та англичаните решават да закрият десет езикови редакции на ВВС, сред които и българската. Зер, демокрацията тук вече напълно победи…..Оценявам този акт амбивалентно, което е меката дума за шизофренично – яд ме е на глупостта им и съм доволен, че приключвам с писането на репортажчета. За мой късмет съм дежурен в студиото в София по време на последното /в 70-годишната история на редакцията/ предаване “Лондон старт”. Комунистите не успяха да закрият този глас на разума и обективността, но аз го закривам, без да ми мигне окото.

Ще зарежа журналистиката и ще се отдам