ДА СЕ ИЗКЪПЕШ В БАНЯ СТАРИННА – ХІІ

Пламен Асенов 

28.10.09 г. 

Забележка: За повече информация по цялостната концепция на проекта WRIGHTLIGHT и изложбата “Отражения от бъдещето”, част от които е публикуваният тук текст, виж встъпленията към І и ІІ част.   

Ако някой си е помислил, че, след като тръгнахме от Черна дупка 10 и стигнахме до Черна дупка 1, поредицата свърши – заблудил се е. Има и една наистина последна Черна дупка, 11, която, както повечето неща в живота, е малко странна – тя ту се появява, ту не се появява. Може би защото всъщност не е съвсем черна, а е черно-бяла – точно както повечето неща в живота.

Темата за абсурда и отиването отвъд него ме занимава твърде много напоследък. С чисто интелектуална радост и с чисто практическо съжаление трябва да кажа, че това “отвъд” е не само теоретично възможно, но и твърде лесно се реализира в практиката на всекидневието ни. Фактът, че често не забелязваме това, само потвърждава, че казаното тук е истина.

Много ми се ще един ден да се събудя и да установя, че светът наоколо се е превърнал в кротка швейцарска крава, която си пасе по зелените поляни и нашата единствена човешка грижа е как да направим от млякото и възможно най-добрия шоколад.

Не знам дали бих могъл реално да живея в такъв свят, но си струва човек да опита. Е, разбира се, това е израз на социално-политико-психологическа наивност, която признавам си, ме тресе от време на време. Но пък ако не ме тресеше, нямаше да отварям очите си толкова широко за света наоколо и да го смятам за прелестен, въпреки всичко. 

Черно-бяла дупка 11 /Отражения от бъдещето/ 

Артефакти – три книги: Библията, “Швейк” и “Чичовци” 

ДА ОТИДЕШ ОТВЪД АБСУРДА 

В родния ми Пловдив един кмет забранява на европейски художници да излагат творбите си и разгонва международна изложба с общинска полиция. Той не се сеща, че и най-неприемливото изкуство е по-дълготрайно

ДА СЕ ИЗКЪПЕШ В БАНЯ СТАРИННА – ХІ

Пламен Асенов 

27.10.09 г.

Забележка: За повече информация по цялостната концепция на проекта WRIGHTLIGHT и изложбата “Отражения от бъдещето”, част от които е публикуваният тук текст, виж встъпленията към І и ІІ част.  

Да закриеш ВВС – пасва идеално за заглавие на филм, в който Джордж Клуни се влюбва безпаметно в красива рускиня. Той е шеф на Корпорацията, тя обаче е шпионка на КГБ и го изработва така, че го докарва до състояние да закрие ВВС, гнездо на мръсната антисоциалистическа пропаганда.

Това би бил филм – мечта за много нискочели говеда отсам Желязната завеса. Надявам се обаче той никога да не бъде реализиран, дори за купища пари. Смятам, че на Клуни, който в един свой филм произнесе знаменитата реплика, че руснаците не могат да намерят и снега през зимата, може да се разчита доста повече, отколкото на Костурица, който май ще прави честен антивоенен филм за мръсната грузинска агресия срещу Русия през 2008. Халал да ти са паричките, брато, но май вече няма да обичам толкова “Аризонска мечта”.

Та говоря всичко това, защото смятам, че човек, разбира се, има право и дори задължение да се променя през живота си, но в тази промяна пък трябва да има някаква последователност, известна логика и поне малко морал. 

Черна дупка 1 /2005 – 2009 г./ 

Артефакти – последната журналистическа карта от ВВС, листове от последната сутрешна емисия, книгата “Цвета и Търла-Мърла”, книгата “Зодиак на смъртта” 

През 2005-та англичаните решават да закрият десет езикови редакции на ВВС, сред които и българската. Зер, демокрацията тук вече напълно победи…..Оценявам този акт амбивалентно, което е меката дума за шизофренично – яд ме е на глупостта им и съм доволен, че приключвам с писането на репортажчета. За мой късмет съм дежурен в студиото в София по време на последното /в 70-годишната история на редакцията/ предаване “Лондон старт”. Комунистите не успяха да закрият този глас на разума и обективността, но аз го закривам, без да ми мигне окото.

Ще зарежа журналистиката и ще се отдам

ДА СЕ ИЗКЪПЕШ В БАНЯ СТАРИННА – Х

Пламен Асенов 

26.10.09 г.

Забележка: За повече информация по цялостната концепция на проекта WRIGHTLIGHT и изложбата “Отражения от бъдещето”, част от които е публикуваният тук текст, виж встъпленията към І и ІІ част.  

Кога се появява усещането, че нещата в този живот тръгват на приключване? Ей така, някой сякаш щрака с пръсти и изведнъж ти просветва, че ако досега си имал дълго бъдеще отпред, то изведнъж е започнало да се скъсява.

На мен това ми се стовари на главата преди 10 години, през 99-та, когато бях на 41. Разхождах се в Охрид по хълма под двореца и като се показах иззад един завой, пред очите ми изникна малката църква “Св. Йоан Канео” /св. Йоан Евангелист/, кацнала на носа, вдаден в езерото, цялата обляна в меката светлина на залязващото слънце. От тогава все си напомням, че трябва да се занимавам само с наистина важните неща в живота, защото няма време. И все не успявам, а с ентусиазъм се въвличам в сътворяването на глупости. 

Черна дупка 2 /1997 – 2005 г./ 

Артефакти – два портрета от децата ми, екземпляр от пиесата “Адам и Ева” 

Краят на 90-те ме сварва неподготвен за нищо. Децата заминават с бившата ми жена за Вашингтон. Оставят ми две рисунки.

Работата за ВВС, която изглежда престижна и вдъхновяваща за мнозина, става все по-рутинна. Вътрешните предизвикателства са изчерпани, отвън е само кошмарът. Бившите комунисти и бившите ченгета така помитат всичко в тази страна, че тя се движи напред само доколкото светът наоколо върви бързо и я влачи. Не е така в Полша, където отивам за малко, но виждам много. Не е така в Македония, където ходя няколко пъти по работа. Албания също напредва когато я виждам за втори път

ДА СЕ ИЗКЪПЕШ В БАНЯ СТАРИННА – ІХ

Пламен Асенов 

24.10.09 г.

Забележка: За повече информация по цялостната концепция на проекта WRIGHTLIGHT и изложбата “Отражения от бъдещето”, част от които е публикуваният тук текст, виж встъпленията към І и ІІ част. 

Да опишеш десет години от живота си и живота на света около теб на една страница никак не е лесно занимание. Не че се оплаквам, но сякаш при това описание изпитах същите люшкания нагоре-надолу, които изпитах и когато преживявах описаното.

Наивната надежда за бърза и достойна промяна в страната се изпарява след анализ на още първите няколко събития, които съпровождат промяната. Вдъхновяващата работа за радио като ВВС, както всяка друга работа, постепенно се превръща в рутина и липса на предизвикателства. Все пак до края ми остава усещането за правилен избор на по-малкото зло, което в страна като България си е направо постижение. Писането върви на моменти, после спира, после пак върви – донякъде затиснато от професионалните ангажименти, донякъде от убийствената липса на реализация на написаното, която те задръства вътрешно. Все пак си давам сметка, че това е нормално, точно така си стоят нещата в света по принцип – може да има пълно нещастие, но пълно щастие – не. Значи животът ми е истински. 

Черна дупка 3 /1989 – 2001 г./ 

Артефакти – снимки на протестиращи турци и протестиращи българи, текст на разказа “Змеят”, акредитационно писмо от Българската редакция на ВВС, много стар мобилен телефон, журналистически тефтер с част от репортаж от Кърджали 

Събитията продължават на бързи обороти. Националистически страсти се разгарят в цялата страна. В Кърджали едва не се стига до сблъсък на български националисти

ДА СЕ ИЗКЪПЕШ В БАНЯ СТАРИННА – VІІІ

Пламен Асенов 

23.10.09 г.

Забележка: За повече информация по цялостната концепция на проекта WRIGHTLIGHT и изложбата “Отражения от бъдещето”, част от които е публикуваният тук текст, виж встъпленията към І и ІІ част. 

89-та година е много важна в живота ми. Роди се дъщеря ми, падна Тодор Живков, излезе първата ми книга. Между тези три събития няма пряка връзка, но вътре в себе си някак си ги разглеждам обединени – да дадеш нов живот, да приключиш със стария, да изстреляш миналото в бъдещето…..

Много и различни мнения има за стойността на датата 10 ноември 1989, но за мен тя винаги ще остане като денят на промяната, която никога не съм вярвал, че ще се случи. Надявал съм се. Опитвал съм се да правя някои неща според силите и възможностите си да стане. Искал съм го неистово. И все пак – не съм вярвал, че ще се случи. Имах чувството, че режимът ще намери начин да се измъкне, даже в един момент имах чувството, че и Тодор Живков е наистина безсмъртен, по дяволите.

Предполагам че и много други хора в България така възприемаха нещата и донякъде затова като отделни хора и като общество се оказахме неподготвени за промяната такава, каквато трябваше да бъде, а стана такава, каквато стана. Има и много други фактори, за да се стигне дотук, разбира се, в случая споменавам само този психосоциален феномен, защото той често се отбелязва, но, доколкото знам, не се изследва по-задълбочено. А в него има интересни пластове.

Времената бяха толкова интересни и препълнени с екшън, че вероятно за да се опишат ще бъдат необходими стотици страници. По-късно разбрах колко прави са китаюците да казват, че не е добре да живееш в интересни времена. Но въпреки това – не съжалявам. 

ДА СЕ ИЗКЪПЕШ В БАНЯ СТАРИННА – VІІ

Пламен Асенов 

22.10.2009

Забележка: За повече информация по цялостната концепция на проекта WRIGHTLIGHT и изложбата “Отражения от бъдещето”, част от които е публикуваният тук текст, виж встъпленията към І и ІІ част. 

Отдавна се каня да напиша нещо по-сериозно за тъй наречения “възродителен процес” и все не намирам сили. Просто имам чувството, че ако трябва да преживея отново онзи ужас, това ще ме довърши по някакъв начин.

Така или иначе обаче и досега смятам случилото се в годините между края на 84-та и края на 89-та за едно от най-важните политически събития в българската история изобщо. То до голяма степен определи характера и съдбата на българския преход, в който живеем вече 20 години.

Намирам огромната част от писанията и филмите, създадени по този повод или за чисто манипулативни или просто за непълни от гледна точка на най-важните въпроси и най-важните отговори по темата.

Друг важен ефект на същото това време не само върху мен, а и върху много други българи, беше люшкането между надеждата за промени и безнадеждността, че те никога няма да се случат, което пък доведе до редица илюзии, свързани с намеренията и действията на Горбачов, илюзии, които, както повечето илюзии, впоследствие се оказаха напразни. Проявите на социална и политическа наивност, които се изразяваха най-вече в глупостта да се мисли, че Системата може да се реформира някак сама и отвътре, също като “възродителният процес” и досега оказват съществено влияние на самия български преход като цяло.

Моята лична съдба през описаното време беше твърде интересна – ужасяваща и прекрасна едновременно. Огромната част от нещата, разбира се, са извън този текст и там ще си останат. Но така или иначе намирам за вдъхновяващо в живота на човек да има такива дълбочинни прпомени, каквито имаше в моя. Така започваш отначало и гледаш света с невинните очи на бебе, но го обмисляш с мозъка на зрял и препатил човек. 

Черна дупка 5 /1984 – 1989 г./ 

Артефакти – вестник с поемата “Октомври”, писмо от издателство “Г. Бакалов” – Варна, ръкопис с началото на стихотворението “Моите европейски сънища – 1987” 

В средата на 80-те стават важни събития. Горбачов идва на власт в Съветския съюз, а комунистите в България

ДА СЕ ИЗКЪПЕШ В БАНЯ СТАРИННА – VІ

Пламен Асенов 

21.10.09 г.

Забележка: За повече информация по цялостната концепция на проекта WRIGHTLIGHT и изложбата “Отражения от бъдещето”, част от които е публикуваният тук текст, виж встъпленията към І и ІІ част. 

Както е характерно за всички щастливи години, описаните в тази Черна дупка № 6 до голяма степен ми се губят. Подозирам, че, освен всичко друго, така се получи и заради факта, че просто ги изживях, без да ги мисля много-много като такива или онакива. Те се превърнаха в част от мен самия, не в част от разума ми. Не че през тях нямаше мислене, напротив, основното, което се случваше, беше именно мислене. И разговори. Много приятелства. Много експерименти във всички посоки – от чисто психологически, през социални и политически, до журналистически и литературни.

Оказа се, че Системата не е чак толкова желязна, щом се пропука и ме допусна някъде вътре в себе си – смятах тогава. Не си давах сметка, че това е първият етап, етап, в който Системата се опитва да те накара да и служиш, като използва част от бунтарството ти в своя полза, а останалата част се опитва да заглади. С мекия брус.

Както се сещате – това не продължава безкрайно и идва момент, когато си плащаш.. Само че кой да ти знае….. 

Черна дупка 6 /1981 – 1984 г./ 

Артефакти – стихотворение с червено мастило, касетофон National Panasonic 

Животът е прекрасен, когато получаваш заплата, за да пишеш малко. Така само за един ден можеш да се напиеш, да забършеш гадже, да изтрезнееш и пак да се напиеш. Програмата ми за кротко самоубийство с алкохол работи с пълна сила, като обикновено започва с коняк в осем и половина. Нищо общо с Фелини, става дума за осем и половина сутринта.

Погледната отвътре, от позицията на журналист във вестник,

ДА СЕ ИЗКЪПЕШ В БАНЯ СТАРИННА – V

Пламен Асенов 

20.10.09 г.

Забележка: За повече информация по цялостната концепция на проекта WRIGHTLIGHT и изложбата “Отражения от бъдещето”, част от които е публикуваният тук текст, виж встъпленията към І и ІІ част. 

Черна дупка № 7 е пълна с безнадеждност. Дори не можете да си представите колко. В текста това само скромно е загатнато.

Всичките ми по-раншни съмнения, колебания и илюзии по отношение на системата отпаднаха през това време. Тоест, някъде на 18-19 години се оказах жител на свят, който изобщо не можех да приема – и то не поради тийнейджърски капризи, а напълно съзнателно и до голяма степен аргументирано. В същото време, по редица причини, друг свят поне в този момент реално наоколо ми нямаше.

Тъй като вече принципно се бях отказал от самоубийството като изход, оставаше ми само една възможност – да продължавам да живея, за да видя какво ще стане. Някои и досега намират, че на моменти съм даже прекален оптимист. Ега ти оптимизма, щом аз съм негов виден представител! 

Черна дупка 7 /1976 – 1981 г./ 

Артефакти – лист със стихотворение, написано с безумен почерк, тефтер с царски пищов за изпит по политикономия от универститета, вестник “Нов живот” с първите ми публикувани стихотворения, първата ми пишеща машина “Марица” 

Светът е наистина лудо място. За две години в казармата разбирам защо Хашек е велик писател, защо армията е скапана институция и защо комунизмът е престъпна система. Просто без да им мигне окото, всички, които имат и най-малка власт в системата, вършат престъпления. И са комунисти.

Единственото, което можех да направя, за да оцелея, е това, което винаги съм пазил за накрая – да пиша. Както личи от почерка ми, тогава душата ми прилича на нещо изцедено и подритнато. А веднага след казармата пък самите думи приличат

ДА СЕ ИЗКЪПЕШ В БАНЯ СТАРИННА – ІV

Пламен Асенов 

19.10.09 г. 

Забележка: За повече информация по цялостната концепция на проекта WRIGHTLIGHT и изложбата “Отражения от бъдещето”, част от които е публикуваният тук текст, виж встъпленията към І и ІІ част. 

Текстът на тази Черна дупка № 8 казва много по-малко, отколкото описаното в нея  време съдържа. Освен това тук няма почти никакви емоции. А там имаше. Беше вдъхновяващо. Беше откривателско. Най-вече музиката, книгите и киното, разбира се. През тях светът нахълтва така, сякаш той е жаден за теб, а не ти за него.

И досега ми се ще да изобразя с думи това, което тогавашната музика, великото  време на истинските, големите рок групи, означаваше и предизвика в мен и в много мои приятели. Донякъде се опитах да го направя в “Историите на Коте Сладко”, част от които са публикувани в този блог. Сигурно няма да спра дотук.

Отдавна си давам сметка, че ми се пише и либрето за рок-опера. За мен това би било реализация на истинската отплата, онова усещане, че правиш в този свят едно от нещата, заради които Бог те е посадил – като стръкче с мисията да бъде зелено до небето. И то постепенно става зелено до небето.   

Черна дупка 8 /1966 – 1976 г./ 

Артефакти – лист с проба на химикал, стар вестник “Работническо дело” 

Химикалът е открит в света отдавна, но в българското училище на него се гледа с лошо око – май е някаква империалистическа пропаганда. Не може да пише тънко и дебело, тоест, красиво. Скъп е, така че родителите също го гледат с лошо око. От закуска /малка, а не голяма боза/ спестявам 20 дни по една стотинка и си купувам химикал. За благодарност той теква повече от мастилница и нанася сериозни поражения върху дрехите и учебниците ми. Но желанието да си в крак с прогреса е по-голямо от опасностите на прогреса и химикалът се утвърждава. За мен той и досега

ДА СЕ ИЗКЪПЕШ В БАНЯ СТАРИННА – ІІІ

Пламен Асенов 

18.10.09 г. 

Забележка: За повече информация по цялостната концепция на проекта WRIGHTLIGHT и изложбата „Отражения от бъдещето“, част от които е публикуваният тук текст, виж встъпленията към І и ІІ част. 

Тази Черна дупка № 9 е доста мрачна. В нея има разни неприятни неща като обида, расова дискриминация, смърт. Даже се споменава и за Великия Съветски съюз. В същото време отвътре започват да проблясват и лъчи истинска светлина като любов, музика и съпротива.

Да, истината е, че и на тези неща се учим – или би трябвало да се учим – от най-крехка детска възраст, за да сме готови, когато попаднем в нещото, наречено “истински живот”. Щастливото детство всъщност не се състои само от пълно щастие. 

Черна дупка 9 /1965 – 1966 г./ 

Артефакти – свидетелство за завършен първи клас, стар молив и перодръжка 

65-та година е и трябва да се ходи на училище. Чудя се защо, нали вече мога да чета. Честно – аритметиката не е интересна. Да не говорим за рисуването. Как ще стана чавдарче и ще нося синя връзка, като имам грозна петица по рисуване…..

В училище такива като мен нямат право да пишат с перодръжка, само с молив. Ние сме Малките, с перодръжка могат само Големите. Звучи обидно и напук пиша грозно. Това си е форма на съпротива – може би първата ми съпротива срещу Системата. По принцип обидата е нелепа, защото първолак с пълна мастилница и чисти дрехи са  несъвместими неща. Но е добър пример как понякога грешните основания водят до правилни действия.

Малко по-късно, вече оцапан с мастило и старателно изплезен език, пиша за пръв и последен път в живота си красиво – любовни бележки до две момичета. А, да, красиво изписвам думите и на първото си стихотворение. Посветено е на Москва, на великия Съветски съюз, на Ленин, има си рими и всичко. Когато по-късно разбрах Москва що е, засрамих се и