Пламен Асенов
Този текст, както и всички други текстове на този блог, са защитени от “Закона за авторските права…..” и не могат да бъдат препечатвани или използвани по какъвто и да било друг начин, цялостно или частично, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение – виж страницата Контакти в дясната лента.
В следващите дни ще пусна три истории от втората част на книгата “Светът на Цвета” – “Цвета и Малко братче”. Те се публикуват за първи път и не знам докога ще останат така, защото преди време май прибързах с оптимизма, че евентуално до края на годината тази книга ще може да се появи по книжарниците. В издателския бизнес в момента има страхотна стагнация, а пък и други неща, които очаквах да се случат, изглежда няма да се случат.
Така или иначе, книгата е написана, който е чел досега нещичко, надявам се, че се е убедил в нейните несъмнени достойнства и затова съм сигурен, че рано или късно тя ще си намери начин и да порасне, освен да се роди.
Най-странното, което се случва с тази книга е, че всъщност хората, които са чели първата и започват да четат втората част, в известен смисъл се бунтуват. Те казват, поне отначало – абе, как можа да го затриеш онова готино дете Търла-Мърла и да измислиш някакво си Малко братче. Казват ми го хора на по 50 години, които очевидно са емоционално засегнати от случилият се преход. Не знам как реагират децата, защото деца още не са я чели. Вероятно поне едно от тях ще ме издебне и ще ме ритне по кокалчето, докато ме гледа укоризнено в очите, без да отклонява поглед.
Но – търпение! Защото търпението се възнаграждава – първо, Малко братче си има несъмнени достойнства и като го опознаят малко, всички се влюбват и в него, дори леко забравят за липсата на Търла-Мърла. И второ – защото цялата работа има и трета част, където ще видите какво се случва. И как.
Тъ-дъ-ъ-ъм-м-м! /За тези, които не са разбрали, това звукоподражание трябва да изобрази финален акорд на барабани./
Пламен Асенов
СВЕТЪТ НА ЦВЕТА – част втора
ЦВЕТА И МАЛКО БРАТЧЕ
1. СЕСТРИ И БРАТЯ, БРАТЯ И СЕСТРИ
- Нямала съм сестра – с недоверие, но и с тъга в гласа започна да обяснява на въздуха Цвета. Но се спря, когато видя изпод леглото с пухтене да се измъква някой, да я поглежда с кристално сини очи и да размята руси къдрици. Макар и по-къси от къдриците на сестра и Търла-Мърла, която според майка и не съществуваше изобщо.
- Може и да нямам сестра, ама като гледам, със сигурност имам брат. Даже е братче – поправи се тя, като весело го погледна със с в о и т е кристално сини очи.
А наоколо Коледата продължаваше да наближава.
- Здрасти, Малко Братче! – каза ентусиазирано Цвета, като отиде да го огледа по-отблизо.
- Здрасти, Голяма Смешинке! – отвърна Малко Братче, като на свой ред огледа Цвета. С око на познавач. При това не чак толкова критично.
- Какво е смешинка? – попита Цвета. Тя имаше доста опит в отношенията си със с е с т р и, но нямаше никакъв опит в отношенията с б р а т я. Не знаеше какво може да се очаква от тях, така че продължи да обикаля и да го оглежда отвсякъде. Отстрани приличаше на котката, която дебне собствената си паничка с храна, защото е забелязала, че онова в нея не си стои кротко, а мърда.
- Смешинка е едно бяло такова, дето пада от небето – настойнически отговори Малко Братче. В края на краищата – тя му беше паднала на главата и з о т н я к ъ д е, при това облечена в напълно избеляла пижама.Дълбоко вътре в себе си той знаеше, че мъжете са създадени, за да п о у ч а в а т жените и затова не се подразни от нейното невежество за обикновени неща.
- Снежинка. Имаш предвид снежинка, нали? Само че името ми е Цвета, не Снежинка. Дори не е и Снежанка – поправи го тя, без да си дава сметка, че така може да засегне к р е х к а т а му мъжка природа.
- Смешинката си е смешинка. Снежинката е друго – заяви категорично Малко Братче, без да пояснява повече. По тона му си личеше, че разговорът вече започва да му досажда. – Освен това не съм ти някакво си Малко Братче, а Голям Джедай. И Бил Гейтс също.
Цвета знаеше много добре какво е джедай. Беше гледала всичките “Междузвездни войни”. Много пъти. До н а и з у с т е н а степен. И всъщност харесваше джедаите, макар малко по-малко от принцеса Лея, която, като се замислиш, също си беше джедай…..Но не знаеше кой е Бил Гейтс.
- Онзи, дето е измислил компютърните игри – компетентно я осведоми Малко Братче и като се огледа набързо из стаята, попита: – А ти освен кукли имаш ли нещо по-сериозно за и г р а н е?
Цвета имаше. Убедена беше в това. Допреди секунда можеше да се закълне, че има за игране в с и ч к о, което може да се има от момиче на нейната възраст. И тук не говорим само за кукли разни видове, които правеха всичко – от пишкането до готвенето в специални кухни. Или живееха в замъци, пълни със салони за красота и богати гардероби с дрехи. Не говорим за разните плюшени мечета, пингвини, магарета и цели з о о п а р ц и, з о о п а р с и, з о о п а р з и или както там беше думата за множество зоопаркове. Не говорим дори за…..
- Нямаш високопроходима кола с радиоконтрол. И джип нямаш. Да не говорим, че нямаш обикновена пожарна кола, линейка…..нямаш н и т о една кола – язвително я погледна Малко Братче, като набързо прерови и най-потайните местенца на стаята. – Как тогава да имаш истинска автомобилна писта за ф о р м у л и…..Ама и локомотив с релси нямаш….. пиратски кораби…..войници…..нищо. Даже най-прост рицарски меч…..А пък конструкторът ти е направо смешен – мога да го сглобя с вързани на гърба р ъ ц е – разочаровано тръсна той глава.
Цвета беше потресена. Тя не си представяше, че на момчетата им трябват толкова много неща, без които човек иначе спокойно може да си мине в тоя живот. Естествено, в училище беше чувала н я к о и да говорят за състезания с коли, за сложни гигантски строежи или за битки на цели армии. Но смяташе, че тези приказки са измислици на момчетата, които иначе и едно бебе не могат да ти изкъпят, с цел да се и з ф у к а т пред момичетата.
- И компютърът е на ремонт – отрони Цвета с п о л о в и н уста, като се сети, че всичко започна от темата за компютърните игри. Тя беше натъжена от факта, че не може да посрещне както трябва малкото си братче. А го чакаше да се появи толкова отдавна…..
- Сигурно и компютърът ти е на ремонт – предположи в същия момент Малко Братче. В неговия глас имаше по-скоро п р и м и р е н и е. “Такива са си момичетата – сякаш казваше той. – Не е ясно защо, обаче се интересуват от странни неща, а пък в а ж н и т е не забелязват.”
- Дано поне можеш да се биеш с възглавници – каза на глас секунда по-късно Малко Братче, като изненадващо бързо и смело атакува Цвета, която изобщо не му остана длъжна и в следващите няколко минути стаята се състоеше от разни пухени кълбета с ръце и крака тук-там. Също и от кълбета радостни крясъци.
Забавлението обаче беше скоро прекъснато от маминия глас, който повика Цвета да тръгват за големия магазин с н а у к р а с е н а т а вече коледна украса. В него човек можеше да си помечтае за разни подаръци, да каже с а м о на мама какво иска, а после да ги получи н е о ч а к в а н о от Дядо Коледа.
- Обличай се бързо. Ще дойдеш с мен до магазина, но ще мълчиш през цялото време – инструктира Цвета на бърза ръка Малко Братче. – Няма да си говорим, защото мама още не знае, че си тук и не трябва да узнае. Тя смята, че ще се появиш най-рано през другото лято…..
Малко Братче беше доста учудено от тези инструкции. Сякаш не можеше съвсем добре да разбере как така хем си братче на Цвета, според нейното собствено твърдение, хем майка ти не знае за теб. Но реши, че и това са част от странностите, характерни за момичешката природа, и се заоблича. Все пак един цял магазин с подаръци си струваше малко мълчание.
Когато отидоха в магазина, там имаше толкова хора, че, за да не се загубят, се наложи Цвета да се държи за палтото на майка си, докато Малко Братче се държеше за нейното собствено палто. Но тъкмо мама да подмине щанда с играчки за м о м ч е т а, пред който и без това никога не спираха, Цвета усети, че нещо силно я дърпа за палтото и се спря като закована.
- Искам тая магнитна игра с пръчици и топ…..Не – поправи се тя, като усети още по-силно дръпване. – Искам такъв светещ джедайски меч…..лазерен, с батерии – додаде, като прочете част от надписа на етикета. – И автомат със звук и вибрации. А пък и комплект пиратски оръжия ще ми е много полезен…..
И така тя продължи да усеща отрицателно дръпване след всяко погрешно посочване на играчка, а след всяко точно попадение пък – леко, одобрително побутване откъм гърба. В същото време отпред, от майка си, Цвета срещна първоначално учудени, а после даже почти изумени погледи. Но когато си избра и багер с дистанционно, последва директен въпрос какво става и защо са тук, а не при щанда с наистина и н т е р е с н и т е за момичета неща.
- Мисля, че лека-полека започвам да се превръщам в момче – беше краткият отговор на Цвета, който почти щеше да изплаши мама, ако тя не знаеше, че децата понякога са си такива странни.
- Ама наистина си Голяма Смешинка – коментираше Малко Братче със с в е т л и н н и я джедайски меч в ръка доста по-късно, когато Дядо Коледа вече беше минал и оставил под елхата тазгодишните ц в е т и н и поръчки. Те не включваха дори най-обикновена кукла Снежанка. Или Снежинка, все едно. – Смешинка е нещо, от което се смееш, защото е много сладко. А пък ти, когато каза, че май започвам да се превръщам в момче…..- Малко Братче не можеше да си поеме дъх от смях. – Мисля, че аз пък мога да взема лека-полека да се превръщам в момиче, ако всички момичета са такива готини…..
- Чакай, чакай, смешинка не беше ли нещо бяло, което ти се стоварва на главата – попита Цвета, като на секундата му стовари една бяла с в е т л и н н а възглавница. Защото и тя, като се замислиш, си беше не по-малък джедай от него, нали.
