Пламен Асенов
Този текст, както и всички други текстове на този блог, са защитени от “Закона за авторските права…..” и не могат да бъдат препечатвани или използвани по какъвто и да било друг начин, цялостно или частично, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение – виж страницата Контакти в дясната лента.
Третата част на “Светът на Цвета” се казва “Цвета и близнаците”. Те вече се родиха във втората част, но оттук нататък ги виждаме, така да се каже, в действие, макар първоначално собствените им действия да се ограничават до скромните две-три неща, характерни за всички бебета.
Около тях обаче се завърта вихър от страсти и изненади. Както може да се очаква, те се оказват нещо доста повече от две бебета, които кротко си лежат в креватчетата и смучат палците на краката си. Взаимно.
Като прочете тази трета част на книгата, жена ми беше леко смутена. Каза, че в нея се проявява някакъв зловещ елемент, който е липсвал в първите две части. Може и така да е, макар че аз не го възприемам съвсем така – във втората част например имахме едни битки с чудовища, дето…..Аз го смятам по-скоро за фантастичен елемент в тази иначе доста реалистична история. От друга страна – децата май обичат да има зловещи или както и да ги наричаме елементи тук-там, за да има и от какво да се измъкват героите. Без зловещ елемент няма как всичко да си дойде на мястото накрая, нали? А кой не иска всичко да си дойде на мястото накрая? Да имаше как и животът да завършва добре!
Пламен Асенов
Светът на Цвета – книга трета
ЦВЕТА И БЛИЗНАЦИТЕ
1. ЦВЕТА И ВСИЧКИ ТИГРИ
Преди да посегне към дръжката на вратата, Цвета се наведе и закачливо дръпна Всички Тигри за опашката.
Всички Тигри също си помисли да дръпне Цвета за опашката, но не го направи, за да не и развали прическата. Само я изгледа как отваря вратата и влиза в стаята, размятала собствената си опашка.
Всички Тигри всъщност беше един единствен тигър, но какъв…..На искрящо черни райета, с истински тигърски блясък в очите, с лапи като лопати, с нокти като сто котки и със зъби като…..като…..а, бе-е – направо неописуеми зъби.
Така че напълно си отговаряше на името – например когато го питаш как се казва. И най-често – когато го гледаш, поставен под голяма лупа и силно осветен.
Та сега тигърът лежеше кротко на килимчето пред стаята на близнаците и пазеше. Такава му беше задачата. Цвета му беше казала твърдо – “Заставаш тук и пазиш!” В края на краищата, това вътре бяха нейните съвсем истински сестра и брат. Тя ги беше чакала прекалено дълго време докато се появят на белия свят, за да си позволи сега нехайно отношение към тях, нали?
Всички Тигри не беше съвсем наясно кого и от какво трябва да пази, затова реши, че най-добре е да пази себе си от възможността да бъде случайно стъпкан.
Като едва-едва пораснала, следователно подозрителна към света животинка, той веднага си зададе закономерния въпрос защо ли пък трябваше с цел пазене да бъде настаняван точно на килимчето пред стаята на близнаците, където опасността от стъпкване беше най-голяма.
Но като една достатъчно умна животинка, бързо си отговори, че всъщност къде другаде би било най-подходящото място да се пазиш, освен там, където е най-голяма и възможността да бъдеш случайно настъпан.
Когато издаваше горепосочената заповед, Цвета всъщност нямаше точно това предвид. Тя н а и с т и н а искаше някой да пази близнаците от нашествието на разни навлеци, които периодично нахлуваха в стаята, щъкаха из нея или дори се скупчваха на тайфи около леглото им.
Навлеците се състояха от собствената и майка, нейните – на Цвета, не на майка и – две баби, които често водеха и различни други баби със себе си, а от време на време се появяваше и по някоя наперена медицинска сестра, която издаваше команди наляво-надясно, най-вече спрямо разсеяния доктор, когото мъкнеше след себе си. Разбира се, върхът на стълпотворението се достигаше, когато цветиният баща подаваше нос през вратата, за да попита какво става и дали случайно някой тук няма нужда от неговата б е з ц е н н а п о м о щ. Моля ви се!
На което всички като един отговаряха, че – да, случайно нямат такава нужда. Моля ти се!
Истината е, че Цвета не можеше да търпи цялата тази суетня, защото искаше близнаците само за себе си.
И с право. Та те не знаеха дори истинските им имена. Тоест – щъкащите навлеци не знаеха истинските имена на близнаците…..Макар, като се замислиш, близнаците със сигурност също не знаеха имената на щъкащите навлеци…..Но на тях им беше простено поради твърде голямата им малкост.
А пък от страна на скупчената тайфа вместо имена, обикновено можеха да се чуят разни лиготии като “ох, на мама” или “ох, на баба” – според случая. Често се използваха също изрази като “слънчице златно” и “съкровище ненагледно”. Сестрата пък им викаше “моите малки пациенти”, като, според Цвета, твърде силно наблягаше на “моите”…..
Цвета намираше за най-честно и принципно отношението на баща си, който, щом изпиташе о с т р а н у ж д а да каже нещо, свързано с близнаците, просто ги посочваше с пръст и смотолевяше: “Ъ-ъ-ъ…..”.
Тя беше наясно с неговата изумителна разсеяност и следователно – пълна неспособност да запомни две прости имена като Търла-Мърла и Малко Братче, затова не му се сърдеше. Но другите…..Те дори твърдяха, че близнаците съвсем не се казват така. Освен това я гонеха б е з ц е р е м о н н о от стаята във всеки миг, когато с бебетата трябваше да се извърши някаква истинска п р о ц е д у р а.
- Цвете-е, ще ги събудиш, миличко…..- гласът на мама изненада Цвета в гръб. Макар да бяха произнесени шепнешком, думите отекнаха в главата и като голяма купчина пирони, изсипвани от самосвал върху ламарина. Цвета се почувства и з д е б н а т а. Подло.
“Не мога да разбера как го прави, след като Всички Тигри пази отвън. Поне малко не се ли страхува…..”
- Бльонг! – това беше пълното и цялостно съдържание на звука, който в този момент се чу откъм леглото. В него близнаците най-невинно продължаваха да си спят, независимо от майчините си притеснения и цветините вълнения.
Тъй като бебетата бяха твърде еднакви, Цвета не разбра точно кой от тях издаде въпросния звук “бльонг” – дали Търла-Мърла, засмукала кротко палеца на собствената си лява ръка или Малко Братче, засмукало кротко палеца от дясната ръка на Търла-Мърла. Може пък и всичко да беше напълно обратно.
Нещо повече! Все още залисана в мислите си относно страхуването, Цвета не разбра дори от към кой край на кой от двамата излезе смущаващия звук – дали от предната страна или от задната.
Тук е мястото да се отбележи за някои наши читатели, които не са д о к р а й с в е д у щ и по въпросите, свързани с отглеждането на бебета, че това е изключително важна информация. От нея зависи дали веднага след произнасянето на “бльонг” човек трябва да се хвърли към предницата на дадено бебе с кърпичка в ръка, за да забърше каквото оттам е излязло или да посегне към купчината памперси, за да ликвидира нанесените поражения…..ами, откъм задната страна.
Та-а…..като не разбра веднага откъде точно произлезе произшествието, Цвета прибягна до изпитания метод да направи каквото правеше майка и в такъв момент. А именно – да затвори очи, да повдигне леко глава нагоре и, с поне трикратно потрепване на носа, да помирише съсредоточено въздуха.
Методът работеше безотказно.
- Отивам за памперси – съобщи Цвета, доволна поне от две неща едновременно. Първо – че в този случай дори преди мама разпозна от какъв характер е истинското съдържание на “бльонг”. И второ – че така получи възможност да помогне д о б р о в о л н о.
Макар някои да смятаха Цвета за все още твърде малко момиченце, тя отдавна знаеше, че има съществена разлика между това да помагаш д о б р о в о л н о и това да те к а р а т да помагаш. Пък дори и когато става въпрос за любимата ти мама и любимите ти брат и сестра – близнаци.
- Внимавай, защото един тигър пази пред вратата! – предупреди я в този момент мама. В гласа и Цвета не усети и капчица ирония, само истински страх, дори когато тя додаде: – Доста е страшен…..прилича ми на…..ами направо си прилича по страшност на всички тигри…..
- Знам, той така се и казва – Всички тигри. Страшен е, нали! – със задоволство подхвърли Цвета, като отвори рязко вратата и направи крачка напред.
- Бльонг! – чу се звук, сякаш на милиметри от мястото, където Цвета стъпи на килимчето.
- Бльонг! – чу се още един подобен звук в момента, когато тя погледна надолу и успя да забележи как второто “бльонг” излиза от п р е д н и ц а т а на Всички Тигри. Не беше стъпила върху него, но почти.
“Сигурно много се е уплашил, горкият” – помисли си Цвета, като си даде сметка, че кой няма да се уплаши, ако ти налетят така неочаквано, както тя му налетя сега. И че в края на краищата той е едно съвсем малко, при това плюшено тигърско бебе. Колкото и величествено да му е името.
“А мама се страхува от Всички Тигри…..Ама и Всички Тигри май се страхува от мама, затова я пуска в стаята” – даде си сметка Цвета.
В този момент обаче тя самата се уплаши. При това не на шега.
“От какво ли се страхуват близнаците, та понякога издават подобен звук” – помисли си притеснено Цвета, като със свито сърце и бясна скорост прибра Всички Тигри в джобчето на роклята си, отърча светкавично за памперси и се върна почти в същата секунда, когато тръгна.
Щом влезе в стаята обаче, по доволния вид, който близнаците имаха, докато мама се занимаваше с тях, тя разбра, че звукът “бльонг” може да бъде издаван не само от страх, но и от щастие. Много пъти.
