ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ – литературният блог на Пламен Асенов

08.11.2018

294. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖОУЗЕФ ДЖОН ТОМСЪН

Пламен Асенов

22.08.18, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/101010142/velikite-evropeici-djouzef-djon-tomsan

Елгар

Ако попитам дали сте виждали електрон, смело признайте – не. Да, знаем всичко за тази частица, експлоатираме огромните ѝ възможности, като я впрягаме на работа, но никой не е виждал електрон, дори с най-мощен микроскоп. И не, че той е просто малък, а структурата му е такава, та наблюдателят само математически може да предполага къде се намира проклетата частица в тъй наречения „електронен облак”, който сама образува. Наблюдателите на електрони днес са млади, любопитни и недоспали гении, с очила и размъкнати тениски с надпис „Топките ми са ниобиеви” – шега, която няма да обяснявам, защото темата ни е друга. Преди 121 години, когато Джоузеф Джон Томсън открива самия електрон, наблюдателите са почти същите. Те пак са млади, любопитни и недоспали гении с очила и всекидневни дрехи. Разликата е само, че всекидневната дреха от края на 19 век сега е направо официална. Иначе, физиците от всички времена  са магьосници – не само защото проникват отвъд границите на въображението, но и защото работят с наистина магически реалности. Как иначе да наречем електрона – частица, която спокойно минава през два процепа едновременно, без да ѝ пука, че с това неприлично поведение руши представата за света като нормално място.

Елгар

Резонен е въпросът как, след като електронът е чак такава фантасмагория, Джей Джей Томсън го е открил – и то още през 1897-ма, когато изследователите нямат под ръка днешните могъщи инструменти. А ако сме слепи, как разбираме, че минава красива (more…)

Advertisements

10.09.2018

293. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – СОКРАТ /част втора/

Пламен Асенов

15.08.18, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/101007573/velikite-evropeici-sokrat-vtora-chast

Бени Съндей 

Тежкият характер на Ксантипа и нефилософската война, която тя води срещу Сократ, е не публична тайна, а постоянен повод за клюки в Атина. В същото време, ако вярваме на анекдотите, сам Сократ намира това съжителство полезно за себе си от философска гледна точка. Веднъж разгорещената Ксантипа дълго крещи, а накрая полива мъжа си със съдържанието на нощното гърне. А той се произнася невъзмутимо: „Знаех си аз, че след толкова силни гръмотевици, няма как да не завали”. Хората обсъждат семейните им скандали за забавление, но учениците на Сократ са озадачени и веднъж Антистен се престрашава да попита: „Как можеш да живееш с най-лошата жена, която някога се е раждала и ще се роди на света?” А Сократ отговаря: „Основната цел на живота ми е да общувам и да постигам съгласие с хората. Заради Ксантипа знам, че щом мога да понеса нея, определено ще мога да понеса който и да било друг.” Всичко това са думи, но нека погледнем реалността в очите – Сократ изобщо не е стока и не аз, а мнозина изследователи на живота му подозират, че не Ксантипа е проклета жена, а че с думи и действия той я докарва до бяс. Вече казах, че Сократ е не само грозен мъж, но и поне с 30 години по възрастен от жена си. Тя май дори има по-висок произход, така че се пита защо баща ѝ е избрал такъв зет. Ксантипа няма общ език и общи интереси със Сократ. Разбира се, това не се и очаква от коя да е жена в тогавашното атинско общество – тя трябва да ражда и гледа деца, да върти къщата и да угажда на мъжа си. Мъжът ѝ обаче е длъжен добре да осигурява семейството. А Сократ най-философски се разсейва от този главен ангажимент и семейството живее в бедност. Така е поне според Платон, който твърди, че Сократ никога не (more…)

02.09.2018

292. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – СОКРАТ /част първа/

Пламен Асенов

08.08.18, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/101005000/velikite-evropeici-sokrat-parva-chast

Фокстрот 

Познавате ли човек, чиято основна цел в живота е да бъде досадна конска муха? Много налудничаво, нали? Но не бързайте да казвате, че не познавате такъв, защото познавате – или поне сте чували името му, няма как да не сте. Той се казва Сократ и е смятан за един от най-великите философи на света изобщо. Неговата концепция само изглежда сложна, но не е. Аз знам, че нищо не знам, а моите съграждани, атиняните, смятат, че знаят разни неща за разни неща, особено за добродетелите. Когато започна да ги разпитвам обаче, оказва се, че нищо не знаят. Не знаят дори, че не знаят и още повече – не знаят какво не знаят. Така че май точно заради моето незнание, аз знам малко повече от тях. Като добър и съвестен гражданин, трябва да им помогна да излязат и те на пътя към знанието, защото без него няма добро и не може да се постигне щастието. Но няма да им давам знание наготово – не само защото го нямам, а и защото то не е нещо, което се налива от пълната чаша на учителя в празната чаша на ученика. То е запалване на пламък, а не пълнене на съд. И няма да оставя атиняните на мира, ще им досаждам непрекъснато, като истинска конска муха, за да не забравят те да търсят знанието, ще им помагам да го намерят в себе си, точно както акушерката помага на бебето да се роди. Горе-долу, това е идеята на (more…)

04.08.2018

285. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КОНСТАНТИНОС КАВАФИС

Пламен Асенов

20.06.18, радио Пловдив

Целия текст слушайте тукhttp://bnr.bg/plovdiv/post/100985609/velikite-evropeici-konstantinos-kavafis

Итака, гръцки

Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.
От ластригоните и от циклопите,
от Посейдон сърдития не бой се –
такива в пътя нивга не ще срещнеш,
ако възвишена остава мисълта ти,
ако отбрано чувство
душата и телото ти докосва.
Ни ластригоните, нито циклопите,
ни Посейдона разгневен ще срещнеш,
ако ги сам в душата си не носиш,
ако душата ти пред теб не ги възправя.

Моли се – пътят ти да е далечен.
И много да са пролетните сутрини,
когато с толкоз радост и любов
ще влизаш във невиждани пристанища.
Да спреш край финикийски градове
и много пъстри стоки да закупиш –
седеф, корали, кехлибар и абанос,
и всевъзможни тънки аромати,
колкото можеш повече прекрасни аромати.
В египетските градове да спреш,
да учиш и да учиш от учените.

Недей забравя никога Итака.
Да стигнеш там – това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш,
че по-добре – години да пътуваш
и остарял на острова да спреш,
богат, с каквото в пътя си спечелил,
без да очакваш нещо той да ти даде.

Итака те дари с прекрасното пътуване.
Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде.

И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала:
тъй мъдър, както си сега със толкоз опит,
навярно вече си разбрал Итаките що значат.

Светът е пълен с добри поети. Малка част от тях са велики, още по-малка – гениални. Константинос Кавафис обаче е нещо повече – той е (more…)

02.08.2018

291. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – РОЛИНГ СТОУНС /част три/

Пламен Асенов

01.08.18, радио Пловдив

Целия текст слушай тукhttp://bnr.bg/plovdiv/post/101002540/velikite-evropeici-roling-stouns-treta-chast

Стоунс, Сърце от камък

Два дни след смъртта на Брайън Джоунс, Ролинг Стоунс имат насрочен концерт в Хайд парк и не искат да го отменят, въпреки обвиненията, че сърцата им са от камък. Но те до голяма степен предварително са преодолели тъгата от раздялата с Джоунс и това е тема, към която не обичат да се връщат после. Стоунс посвещават концерта на своя основател и приятел. И въпреки че вече са заявили симпатиите си към дявола чрез едноименната песен от 68-ма, на сцената Миг Джагър се появява в ефирна бяла дрешка, като ангел, и прочита пред тълпата 39-та част от поемата „Адонис”, която Шели пише за смъртта на приятеля си Джон Кийтс.

Джагър, Адонис

Превод: Мир! Мир! Той не е мъртъв. Той се събуди от съня на живота. Това сме ние, залутани в бурни видения, които продължаваме…..

После над публиката са пуснати хиляди бели пеперуди, а концертът започва с едно от любимите парчета на Браян Джоунс, „Аз съм твой и аз съм неин” на Джони Уинтър.

Стоунс, Аз съм твой и аз съм неин

Казват, че в творческо отношение най-великите години на Ролинг Стоунс са между 65-та и 67-ма. Базират се на факта, че след знаменития Aftermath, „Равносметка”, от 1966, в следващите два албума те променят звученето си и експериментират с арт и (more…)

27.07.2018

288. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФРАНСИСКО ПИСАРО

Пламен Асенов

11.07.18, радио Пловдив

Целия текст слушай тукhttp://bnr.bg/plovdiv/post/100994409/velikite-evropeici-fransisko-pisaro

Човечеството знае много истории за фантастични военни походи, но на пръсти се броят онези, които наистина разбиват границата на реалността и докрай надуват балона на невероятното. Те са така странни, че приличат на лоша литература. И са така редки, че да се съберат две от тях в един и същи век е статистически невъзможно, а какво да кажем за 10-15 години. Но факт в началото на 16 век, между 1519 и 1533, първо Кортес завладява ацтеките, а после Писаро разбива инките. Кортес има около 300 души срещу 5 милиона и печели. Но Писаро надминава братовчед си – само с 200 войници той подчинява 6-милионна империя, управлявана от Децата на Слънцето. Как това изобщо е възможно – задоволително обяснение няма. Човек направо ще реши, че е права светата католическа църква, според която испанската експанзия в Латинска Америка е чисто чудо. Но пък тогава някой трябва да обясни по християнски защо в този случай милостивият и човеколюбив Бог вдига десница в подкрепа на един огромен грешник – алчен тип, безскрупулен лъжец и масов убиец, какъвто безспорно е Франсиско Писаро.

Анхиета

Франсиско Писаро е роден през 70-те години на 15 век, незаконен син е на Гонсало Писаро, полковник от пехотата, и слугинята Франсиска Гонзалес. И двамата го (more…)

26.07.2018

290. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – РОЛИНГ СТОУНС /част втора/

Filed under: великите европейци — asenov2007 @ 12:28
Tags: ,

Пламен Асенов

25.07.18, радио Пловдив

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МИК!

Целия текст слушай тукhttp://bnr.bg/plovdiv/post/100999663/velikite-evropeici-roling-stouns-vtora-chast

Стоунс, Сатисфекшън 

„Сатисфекшън” – с тази песен за Ролинг Стоунс започва…..не, не всичко, а само световната слава, която ги застига през 1965-та, три години, след като се появяват на музикалната сцена. Истинското начало на Стоунс обаче май е не през 62-ра, а през 50-та, когато в Дартфорд, графство Кент, две момчета се запознават в началното училище. Мик Джагър и Кийт Ричардс са деца на семейства от ниските нива на британската средна класа. От малък Мик се интересува от пеене повече от всичко друго, захласва се по Мъди Уотърс, Чък Бери, Литъл Ричард, Бо Дидли и другите големи американски блус и рок-енд-рол музиканти. Кийт Ричардс пък получава първата си китара и уроци от дядо си, който е джаз музикант със собствен оркестър. Той му пуска Луис Арстронг, Били Холидей, Дюк Елингтън и Скот Мур, първият китарен идол на момчето. Мик и Кийт са 4 години заедно в училище, но се загубват, когато Ричардс сменят квартала. Намират се отново през 61-ва на гаровия перон в Дартфорд. Някои днес смятат, че там трябва да се вдигне скулптура, която да увековечи момента, но тогава Джагър просто носи куп албуми под мишница, двамата ги разглеждат и се оказва, че си падат по една и съща музика. На всичкото отгоре, Мик вече има момчешка група и кани приятеля си в нея. През март 62-ра двамата отиват в лондонския Ийлинг джаз клуб, където срещат съдбата си – Брайън Джоунс. С него, басиста Бил Уаймън, барабаниста Чарли Уотс и (more…)

21.07.2018

289. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – РОЛИНГ СТОУНС /част първа/

Filed under: великите европейци — asenov2007 @ 7:05
Tags: ,

Пламен Асенов

18.07.18, радио Пловдив

Цялото предаване слушай тукhttp://bnr.bg/plovdiv/post/100997019/velikite-evropeici-roling-stouns-parva-chast

Стоунс, Flip the switch 

Музиката с камъни! Ако някога сте чели за нея при Тери Пратчет, но случайно не сте разбрали за какво иде реч – това е то. Нарича се Ролинг Стоунс и те повлича като лавина, разтърсва те до мозъка на костите, електрифицира душата ти и размита всички глупости от света наоколо, за да остане да стърчи само голата реалност. Също като въпросната реалност, тази музика понякога е любовно красива, понякога е зловещо грозна – но е така първична и директна, а същевременно така изтънчена и иронична, че ти спира дъха. Послания ли? Какви послания, бейби – просто ме вземи, готов съм.

Стоунс, Flip the switch 

Всички знаят, че Ролинг Стоунс означава „търкалящи се камъни”. Името е красиво и доста различно от типичните за началото на 60-те имена на британски рок-банди. Те са обикновено от една дума и ориентирани към животинския свят – „Бийтълс”, „Ярбърдс”, „Анималс”. Името Ролинг Стоунс се появява през 1962, преди първото им представяне в лондонския Марки клъб. Репортер на „Джаз нюз” звъни за информация и между другото пита как се казва групата. Брайън Джоунс, който говори с него, не знае, защото кой ти мисли за (more…)

28.03.2017

Художникът Цвета Марова: ПОКАЗВАМ СВЕТЛАТА СИ СТРАНА, БЕЗ ДА КРИЯ ТЪМНАТА

Разговор на Виктор Георгиев http://kapana.bg/index.php/litza/item/7028-hudozhnikat-tzveta-marova-pokazvam-svetlata-si-strana-bez-da-kriya-tamnata

Цвета Марова е от Велико Търново, завършва скулптура в художествената гимназия в Пловдив и живопис във Велико Търново при проф. Александър Терзиев. Преподава изобразително изкуство на профилирани паралелки и е лектор в частни колежи в Пловдив. От 2015 е художник на свободна практика. През февруари 2017 нейната самостоятелна изложба в галерия Arsenal of art предизвика силен интерес в артистичните среди.

– Изложбата ти се казваше „Елементи и сили”, но да оставим живописта и философията настрани и да нагазим в психологията – кои елементи от твоя характер ти дават сили?

– Не знам, май почти всичко, за което се сещам, ми пречи. Например доста ме мързи…..

– А типичната ти разпиляност?

– О, помага ми. Разпиляността ми помага. Защото аз всъщност съм разпиляна само по отношение на бита…..

– А в изкуството това означава да си подреден по друг начин…..

– Май да. Външната разпиляност всъщност е онази вътрешна подредба, заради която нещата стават по инстинкт, подплатен със знание и опит…..

– Всички са във възторг от избухването на цветовете в картините ти и го намират за готина и не много обичайна проява на жизненост. Така ли е наистина?

– Самите картини са много жизнени, да, много емоционални, с много силен заряд. Дали аз самата съм жизнена? По-скоро – не. Но като цяло успявам да вкарам в тях това усещане. Явно имам нужда да балансирам.

– Защо, защо не вкарваш мрачните неща, които са част от теб?

– А, държа си ги за себе си. Мрачните си ги държа в мен, те ме разболяват и всичко тръгва да става все по-лошо…..така си живеем с тях…..

– Това не е ли противоречие?

– Може да е шега, може да е противоречие, обаче какво от това – аз съм жена.

– Тоест, освен да рисуваш, обичаш обувки?

– Да, много обичам обувки.

– Добре, по повод изложбата ти беше написано, че си новото цвете на пловдивското изобразително изкуство. Това ласкае ли те?

– О, много. Защото аз съм си цветна, нали…..Това да си цвете е комплимент…..за всяка жена е комплимент.

– Ласкае те много – но без никакво „но”?

– Ами не знам защо трябва да има някакво „но”. Факт си е – не ме притеснява, ласкае ме. Имаше други неща, които ме притесняваха на самата изложба.

– Кои?

– На откриването се чувствах…..имах странното усещане, че хората няма да ме харесат, защото няма да задоволя техните очаквания. Но, поне според отзивите, те ме харесаха, точно защото представянето наистина не отговаряше на очакванията им. Тази изложба е много различна. Картините ми преди бяха доста по-абстрактни, по-монохромни. Сега във всяка има образ, персонификация, нещо, което създава…..поне усещане за човек. Казвам „нещо”, защото това не са конкретни хора, не са портрети. И даже там, където има опит за портрет – по-скоро за автопортрет – е всъщност опит да уловя собствените си различни състояния и характери, израз на (more…)

20.02.2017

ЗА ОТКРИВАНЕТО И ЗАКРИВАНЕТО НА ИЗЛОЖБИ

Пламен Асенов

До 23 февруари – „Елементи и сили”, изложба на Цвета Марова в галерия Arsenal of art, Пловдив, ул. „Магура” 4

cimg1130

Колко е трудно да се открие една изложба и колко лесно – да се закрие.

Пространството на галерията сякаш просто те вдишва – и след това те издишва. Подир твоя дух, въплътен в цветен дъх, остават неподвижните голи стени, поне за малко голи, докато картините се заменят с нечии други.

Нормалният кръговрат, де. Превръщането на водата във вино. Превръщането на виното във философия. Превръщането на философията в живот. Превръщането на живота във въздух. Превръщането на въздуха във вода.

Красиво е, докато не изчезне. И после пак е красиво, но по друг начин.

Обаче тази циклична игра на сенките е плод само на развихреното ми въображение, винаги жадно за предстоящото.

А иначе „Елементи и сили”, изложбата на Цвета Марова, заради която в момента то се вихри, е и ще продължи да си бъде в галерия Arsenal of art поне още няколко дни, до 23 февруари, четвъртък. И който не е успял да я види, все още може да отърчи и да го стори.

Е, то виждането е като да пишеш с пръст по водата.

Но вълничките, предизвикани по този начин, все пак оставят следи в паметта, особено ярки заради онзи взрив от цвят и огън в картините на Цвета. Те не са (more…)

Следваща страница »

Create a free website or blog at WordPress.com.