ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ – литературният блог на Пламен Асенов

20.02.2017

ЗА ОТКРИВАНЕТО И ЗАКРИВАНЕТО НА ИЗЛОЖБИ

Пламен Асенов

До 23 февруари – „Елементи и сили”, изложба на Цвета Марова в галерия Arsenal of art, Пловдив, ул. „Магура” 4

cimg1130

Колко е трудно да се открие една изложба и колко лесно – да се закрие.

Пространството на галерията сякаш просто те вдишва – и след това те издишва. Подир твоя дух, въплътен в цветен дъх, остават неподвижните голи стени, поне за малко голи, докато картините се заменят с нечии други.

Нормалният кръговрат, де. Превръщането на водата във вино. Превръщането на виното във философия. Превръщането на философията в живот. Превръщането на живота във въздух. Превръщането на въздуха във вода.

Красиво е, докато не изчезне. И после пак е красиво, но по друг начин.

Обаче тази циклична игра на сенките е плод само на развихреното ми въображение, винаги жадно за предстоящото.

А иначе „Елементи и сили”, изложбата на Цвета Марова, заради която в момента то се вихри, е и ще продължи да си бъде в галерия Arsenal of art поне още няколко дни, до 23 февруари, четвъртък. И който не е успял да я види, все още може да отърчи и да го стори.

Е, то виждането е като да пишеш с пръст по водата.

Но вълничките, предизвикани по този начин, все пак оставят следи в паметта, особено ярки заради онзи взрив от цвят и огън в картините на Цвета. Те не са (more…)

23.01.2017

196. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АРТУР ШОПЕНХАУЕР /част първа/

Пламен Асенов,

20. 07. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100717243/velikite-evropeici-artur-shopenhauer-parva-chast

„Светът е моя представа” – ето истината, която е в сила за всяко живо и познаващо същество, макар че само човекът може да я изведе до рефлективно-абстрактното съзнание; и ако той наистина направи това, то у него се заражда философски поглед върху нещата. За него тогава става ясно и несъмнено, че той не познава нито слънцето, нито земята, а само очите, които виждат слънцето, ръката, която усеща земята; че околният свят съществува само като представа” – ето как започва „Светът като воля и представа”, знаменитата книга на великия немски философ Артур Шопенхауер. В общи линии, основната му идея е, че Светът е създаден и доминиран от неразумната воля – онова нещо, което кара дървото да расте, пчелата да прави мед, а човекът да иска секс, независимо от страданията, които това им носи. С появата на човека се появяват и представите за нещата, но в основата им и навсякъде наоколо е същата световна воля. В нейното съществуване можем лесно да се убедим, ако опитаме да контролираме дейността на бъбреците или сърцето си – непременно ще се провалим в това начинание. С други думи – отношението между световната воля и човешкият разум изглежда така, сякаш здрав слепец носи на гърба си нещо зрящо, но абсолютно недъгаво. На всичкото отгоре нашата лична свободна воля се състои в това да правим само каквото трябва да се прави, защото няма никакъв начин да се направи каквото и да било друго.  „Една от най-страшните и най-разпространените глупости – пише по този повод Шопенхауер – е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма”.

Йохан Пиксис, Концерт за пиано, цигулка и струнни

„Животът е сделка, доходът от която далеч не покрива разходите” – твърди философът. Твърде тъжно и безперспективно звучат неговите думи, нали. Затова ето още малко разяснения – макар че не (more…)

22.01.2017

195. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ХЕРОДОТ

Пламен Асенов,

13. 07. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100714619/velikite-evropeici-herodot

Как звучи старогръцки

Това са няколко думи на старогръцки език от около 100-та година пр. н. е. На същия език, но в по-ранен с около 350 – 400 години вариант и украсен с дорийското гръцко малоазийско наречие, говори Херодот. Някои го наричат „баща на историята” – и с право. Преди 21 века великият римски оратор Цицерон пръв го украсява с тази непреходна духовна титла – но неслучайно и досега прочутото съчинение на Херодот, скромно наречено „Историята”, се ползва като източник на знания за древния свят не само по отношение на самата история на гръко-персийските войни, но и в много други сфери – включително география, етнография, митология, обществени науки, политика, военно дело. Да не забравяме обаче и стойността му като литература, извор на чудати или реални случки от античността, разказани с богат и завладяващ език. Разбира се, много спорове има и доколко „Историята” на Херодот е истинска история, а той самият – истински историк. Вместо „баща на историята” някои даже го наричат „баща на лъжите”. Съмненията се подклаждат още от съвременника му Тукидид. Да, неговата собствена „История на Пелопонеската война” е написана по маниер много по-близък до днешната ни представа за историческо изследване. Но в цялата работа остава голяма капка съмнение, че Тукидид по-скоро трудно търпи конкуренцията и публичните успехи на съвременника си Херодот, а тъй като има късмета да живее двайсетина години повече от него, прави всичко възможно, за да го дискредитира. Не, сега ние няма да влизаме в този спор между древните. От дистанцията на времето прекрасно можем да оценим предимствата и недостатъците и на двамата велики историци. А също спокойно да четем и да се наслаждаваме на техните конкурентни текстове, като направим удоволствието си двойно, вместо да го намалим наполовина.

Импровизация на шумерска сребърна лира

Обзалагам се, че друг път не сте чували такъв звук. Слушаме импровизация, изпълнена на шумерска сребърна лира, всъщност – на съвременна реплика на (more…)

10.01.2017

194. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖ. Р. Р. ТОЛКИН /част трета/

Пламен Асенов,

06. 07. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100712018/velikite-evropeici-dj-r-r-tolkin-treta-chast

Властелинът на пръстените, саундтрак, Hope And Memory

Любовта и съвместният живот на Джон Роналд Роуалд Толкин и жена му Едит Брат продължават цели 56 години. Те имат и четири деца – трима сина и дъщеря. След края на Голямата войната Толкин е демобилизиран и започва дългата си, плодотворна и любима академична кариера. Като истински достопочтен хобит той си умира да седне в кръчмата с колеги преподаватели на чаша бира и, докато дими с неразделната си лула, да обсъжда академичния живот, нови и стари книги, умни или безумни философски и житейски идеи. А понякога да погажда и по някой безобиден хлапашки номер, който всички приемат с усмивка. Отначало Толкин е в Оксфорд като помощник лексикограф в екипа, който подготвя „Оксфордски речник на английския език”. Той изследва историята и етимологията на думите от немски произход, които започват с W. Другата година семейството се мести в Лийдс, той преподава английски език в университета. За петте години в Лийдс Толкин издава „Речник на средноанглийския език”, а заедно с колегата си Ерик Гордън публикува и окончателната редакция, придружена с коментари, на рицарската поема „Сър Гауейн и Зеленият рицар”. През 1925 той се връща в Оксфорд, вече като професор по англо-саксонските езици в колежа „Пембрук”. В интерес на истината, преподавателската му кариера е леко двусмислена. От една страна Толкин е перфектен учен, изключителен капацитет по северно-европейските езици, мислител, който постоянно търси и прави връзки от сферата на езика в сферата на мисълта и обратно. Обаче от друга страна е малко темерут, не говори отчетливо и понякога аудиторията трудно разбира казаното. Все пак това се компенсира с големия артистичен талант, който Толкин носи и демонстрира пред аудиторията. Описва се например драматичният ефект, който той постига със знаменития си превод на „Беоулф” – единствената запазена поема на варварите англо-саксонци от времето преди да се заселят на Британските острови. Десетилетия по-късно англо-американският поет Уистън Одън, пише в писмо до Толкин: „Не мисля, че някога съм ви казвал колко незабравимо впечатление остави у мен като студент вашето четене на „Беоулф”. Този глас беше гласът на Гандалф”.

Властелинът на пръстените, саундтрак, The Hornburg

Толкин започва превода на „Беоулф” през 20-те години и го завършва през 1926-та, но целият текст е публикуван за първи път далеч след смъртта му, едва през 2014-та. Въпреки това лекцията му върху този текст, озаглавена „Беоулф – чудовищата и критиците”, става основен камък за (more…)

09.01.2017

193. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖ. Р. Р. ТОЛКИН /част втора/

Пламен Асенов,

29. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100709257/velikite-evropeici-dj-r-r-tolkin-vtora-chast

Властелинът на пръстените, саундтрак, Лотлориен

Джон Роналд Роуалд Толкин и Едит Мери Брат се запознават през 1908 година, когато той се мести в пансиона, където тя вече живее. Толкин е на 16, Едит на 19. И двамата са сираци. И двамата виждат бъдещето си в духовните сфери – той с езици, тя с музика. Едит владее пианото и иска да стане концертираща пианистка. И двамата са хлапета, с души, готови за игри и забавления, но игри почтени и целомъдрени, в съответствие с религиозните норми и Викторианския морал. Двамата се харесват, започват да говорят и прекарват все повече време заедно, като си дават близостта, която им липсва след смъртта на родителите им. Основното им забавление е простичко, съответства напълно на семплото чувство за хумор на Толкин, което е присъщо на истинските хобити. Едит и Роналд обичат да сядат на терасата на някоя бирмингамска чайна над тротоара и се надпреварват да пускат бучки захар в шапките на минувачите. А когато захарта на тяхната маса свърши, местят се на друга и се заливат от смях, щом успеят да уцелят шапката на някоя особено нафукана дама или стегнат като бастун джентълмен.

 Властелинът на пръстените, саундтрак, Лотлориен

Тези невинни забавления продължават поне година, преди Толкин и Едит да усетят, че между тях има нещо повече от склонност към детински пакости. Те не могат един без друг и разбират, че любовта е дошла. Според любителите на мистерии, по тайнствен начин, сякаш с някакви специални антени, същото веднага схваща и отец Морган, наставникът на Толкин, който бързо се намесва в зараждащата се връзка. Всъщност нещата са (more…)

07.01.2017

192. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖ. Р. Р. ТОЛКИН

Пламен Асенов,

22. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100706432/velikite-evropeici-dj-r-r-tolkin-parva-chast

„В една дупка в земята живееше хобит.” Ако някой не знае как започват истинските истории – ето ви добър пример. Това е началото на знаменитата книга „Хобитът” на великия английски писател Джон Роналд Роуълд Толкин, наричан от приятелите си Толерс, а от роднините – Роналд. В книгата един мирен, добродушен и леко мързелив по природа хобит на име Билбо Бегинс, неочаквано дори за себе си, тръгва към далечни, непознати и опасни земи. Подтикнат от магьосника Гандалф, той придружава краля на джуджетата Торин Дъбощит и хората му в пълния с приключения поход до леговището на дракона Смог, който пази огромно съкровище. По пътя до там и обратно Билбо, освен с много страховити и героични истории за разказване, се сдобива и с магически пръстен. Пръстенът пък после отключва още истории за походи, битки и приключения в другата знаменита книга на Толкин, „Властелинът на пръстените”. Сега вече всички знаят що е то хобит и каква е ролята на тези дребосъци за спасяването на света и възхода на човешката раса. Обаче преди близо 90 години, когато Толкин записва на хвърчащ лист знаменитото си първо изречение за дупката в земята, самият той още не знае какво е хобит. Някои твърдят, че името комбинира думите human и rabbit, човек и заек, което, според самия Толкин, не е вярно. Доверявам му се, защото не друг, а точно той написа цяла книга, за да разбере истината. Или за да се превърне сам в достопочтен хобит, кой знае. Да, биографът Хъмфри Карпентър цитира Толкин да казва следното за приликата между създател и създание: „Всъщност аз съм хобит – във всичко, с изключение на големината. Обичам градините, дърветата и фермите без механизация. Пуша лула и обичам добрата кухня, с изключение на френската. Харесва ми – и дори в тези скучни дни се осмелявам – да нося декоративни жилетки. Любител съм на гъбите и имам семпло чувство за хумор; лягам късно и ставам късно; не пътувам много.” Необходимо е само уточнението, че Толкин е висок 1.74, докато хобитите, както ги описва, „са дребни човечета, наполовина на нашия ръст и малко по-мънички от брадатите джуджета.” Затова другите герои често ги наричат полуръстове. Добре, че Толкин умря преди нашите дни на криворазбрана политическа коректност. Думата полуръстове веднага щеше да се (more…)

02.01.2017

191. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФРЕДЕРИК САНГЪР

Пламен Асенов,

15. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100703619/velikite-evropeici-frederik-sangar

Ако смятате, че великите дела на човека непременно водят и до всемирна слава, опитайте с името Фредерик Сангър. Обзалагам се, че в България го знаят само някои специалисти по биохимия и генетика. Е, може би и някой маниак на любопитни факти, който ще каже – Сангър е един от едва четиримата учени, получили два пъти Нобелова награда. И единственият двукратен носител на Нобел за химия. Което е интересно, но не е най-важното. Важното е, че без мисълта и работата на Фредерик Сангър, и досега нямаше да сме проникнали така дълбоко в дебрите на живота, та да знаем как и защо човечеството е способно да създаде овцата Доли, но овцата Доли не е способна да създаде човечество. Извън шегата – скромният, търпелив и гениален британец Сангър първо изследва и разкрива тайнствената структура на протеините, а после измисля и практически начин да видим генетичния код. С което прави възможна реализацията на най-великия проект през пълния с открития ХХ век – проектът „Човешки геном”.

Английска музика за общуване

„Научното изследване е едно от най-вълнуващите и удовлетворяващи занятия. То е като откривателско пътешествие в непознати земи, но търси не нови територии, а ново знание. То е по вкуса на онези, които имат склонност към приключения.” Това пише откривателят Фредерик Сангър, който цял живот се занимава със скучни неща. Та кой би искал постоянно да се мотае из воняща лаборатория, да попълва таблици, да гледа в микроскопи, да описва опитите в прокъсан тефтер и да чака с дни резултатите, които най-често са провал. След което пак и пак. Погледнато отстрани, това е (more…)

31.12.2016

190. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КРАЛ РИЧАРД I НА АНГЛИЯ /част трета/

Пламен Асенов,

08. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100700916/velikite-evropeici-kral-richard-i-na-anglia-treta-chast

Саксон, State of grace

През 1189 година Ричард І на Англия, наричан още Лъвското сърце, е коронясан официално в Уестминстърското абатство в Лондон. Събитието се очаква с радост и надежда в Англия. От една страна Ричард прави всичко възможно, за да превърне бароните на баща си в искрени свои поддръжници и им дава разни привилегии. Връща в страната и прогонените от Хенри четирима главни епископи – на Кентърбъри, Рочестър, Линкълн и Честър. От другата страна е поредната ПР акция на майка му, Алиенор Аквитанска, сред простолюдието. Веднага след смъртта на баща си, Ричард, който е още в Нормандия, изпраща Уйлям Маршал да освободи кралицата-майка от замъка Уинчестър, където тя е затворена доста време. Когато Маршал стига там обаче, той намира Алиенор „вече свободна и още по-властна, отколкото когато и да било преди”. И тя разпорежда да бъдат освободени всички, които са в затвора за дреболии като бракониерство и незаконна сеч в горите – а това са повечето затворници. С други думи – цялостната атмосфера е благоприятна. Заради характера и късмета на Ричард обаче, дори радостната процедура по коронацията е съпроводена с неприятности. Всичко започва със заповедта, че на коронацията е забранено да присъстват жени и евреи. Не бързайте с изводите – това не е израз на омраза от страна на Ричард към тях, а спазване на определени правила. Работата е там, че на церемонията, освен да получи короната, кралят минава и през закрит ритуал на съответния рицарски орден. Обаче някои богати евреи нарушават заповедта и идват да поднесат дарове на новия крал. Те са хванати, бити от стражата и изхвърлени от двореца. Из Лондон плъзват слухове, че кралят е заповядал евреите да бъдат убивани и избухват погроми. Кралят научава за събитията едва на другия ден и веднага взима мерки да прекрати безобразията. Той арестува и наказва тежко подстрекателите, включително трима са осъдени на смърт. В същото време Ричард издава и указ, с който забранява каквото и да е насилие над евреи и разпорежда те да бъдат оставени на мира.

Саксон, Going nowhere fast

Когато Ричард се връща в родната Англия вече като крал Ричард І, той няма желание да стои тук и да управлява. Не само че не (more…)

29.12.2016

189. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КРАЛ РИЧАРД I НА АНГЛИЯ /част втора/

Пламен Асенов

01. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100698180/ve

Саксон, Witchfinder Genera

Родословието на крал Ричард І, поне според отец Ралф, историк от ХІІ век, може да се проследи назад чак до библейския Ной и скандинавския бог Один, а се мълви, че през фамилията д`Анжу в него е внесена и поне малко дяволска кръв. Това са легендите. А фактите за детството на крал Ричард, са сравнително малко. Откърмен е от дойка и никога не научава английски. По онова време английският е езика на простолюдието и благородниците не го ползват, макар че към края на века в това отношение започва да настъпва промяна. Все пак Ричард цял живот говори или латински, или френски, или майчиния си окситан, аквитански диалект на френския. Също както майка си, той получава много добро образование, включително чете и пише на латински, а до нас са достигнали и текстовете на две негови поеми, съчинени по-късно, в съвсем зряла възраст. Още от малък обаче Ричард се обучава най-вече за политическите и военните дела, това е в кръвта му, това иска да прави. И не е въпрос само, че прекрасно знае как се язди кон, как се върти меч или как се опъва лък. Подготовката му стига до върховете на тогавашните кралски науки – как логистично се подготвя, води в поход и управлява в бой цяла армия, как се превземат крепости, как се водят преговори, как се печелят съюзници, такива неща. На всичкото отгоре телосложението му и цялата негова визия са особено подходящи за ролята на крал и велик воин. За разлика от брат му Джон Локланд например, за когото със сигурност се знае, че е висок 1.65 м, Ричард е гигант с неговите 30 сантиметра отгоре. В онези времена подобен ръст е наистина впечатляващ, а, в съчетание с необходимата сила и съответните умения, прави воина страховит. Но това тяло не е грубо, а изтънчено. Една латинска хроника на Третия кръстоносен поход описва крал Ричард Лъвското сърце така: „Той беше висок, с елегантно телосложение. Цветът на косите му беше между червено и златно. Крайниците му бяха прави и гъвкави. Имаше дълги ръце, подходящи да въртят меч”. А за да е още по-завършен образа на твърде привлекателен мъж, какъвто израства Ричард, към това се добавя и информацията, че той има светли очи и, въпреки походите и битките – бледа кожа.

Саксон, Lionheart

Когато е на 8, Ричард за първи път отива с майка си в нейната родна Аквитания, херцогство със (more…)

28.12.2016

188. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КРАЛ РИЧАРД I НА АНГЛИЯ /част първа/

Пламен Асенов,

25. 05. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100695490/velikite-evropeici-kral-richard-i-na-anglia-parva-chast

Той е крал, името му е Ричард І на Англия. В реалния си живот прави всичко, което поиска, но нищо не излиза както трябва. Ричард не е добър син – поне два пъти се бунтува срещу баща си, стария крал Хенри ІІ, и дълго се бие срещу него в истински кървави битки. Ричард не е добър приятел и брат – постоянно си съперничи с близките си, въвлича се в интриги и предателства срещу тях, превзема замъците и разорява земите им. Ричард не е добър съпруг – жени се от политически съображения, прекарва с жена си съвсем кратко време и на практика не я вижда повече. Ричард дори не е добър крал. И не само защото не оставя законен наследник, а дава Англия в ръцете на амбициозния си, но некадърен брат Джон Локланд, Джон Безземния. На него всъщност изобщо не му пука за родната Англия, намира я твърде студена и дъждовна, готов е да я разпродаде изцяло – и буквално го прави – само за да финансира военните си походи из континента и в Светите земи. Тези походи обаче също не водят до съществен резултат. Ричард е страхотен воин и тактик, печели практически всяка битка, в която участва, но губи почти всички войни, очевидно защото стратегията му куца. Той е безжалостен и жесток воин, който понася кръста на Третия кръстоносен поход, за да изкупи греховете си – но вместо това трупа нови и страшни. Тогава логично идва въпросът защо включвам този човек в поредицата за великите европейци. Отговорът също е логичен. Един историк има важно прозрение в тази посока. Той казва, че Ричард е истинско въплъщение на своята епоха, тоест, че животът му представя перфектно духа и образа на неговото време. На всичкото отгоре, независимо от изброените противоречия, Ричард е и важна част от вълшебните приказки на Европа. Заедно с митичните фигури на Роланд и крал Артур, той е възпят от трубадурите като най-благороден рицар, за последните девет века съдбата и делата му са дали храна не само за много книги и филми, те са станали своеобразен психологически архетип за европееца. Да, говорим за краля-легенда, познат като Richard the Lionheart, Ричард Лъвското сърце. Животът му е колкото интересен, толкова и труден за разказване.

Саксон, English Man O’ War

Бъдещият английски крал Ричард І е роден през 1157 година в кралското имение Бомонд, построено край (more…)

Следваща страница »

Блог в WordPress.com.