136. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ГУСТАВ АЙФЕЛ

Пламен Асенов
27. 05.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100562008/velikite-evropeici-gustav-aifel

Той е французин и се казва Александър-Гюстав Ефел, но ние знаем името му, транскрибирано по немски маниер като Густав Айфел.

Марсилезата, инструментал, начало

Можем да си представим тези 18 ноти от началото на „Марсилезата” изписани не хоризонтално, а вертикално. Първите четири са стъпили като яки, криви крака насред Марсово поле в Париж и служат за основа, а останалите нагоре са чертички, които постепенно се накланят една към друга, събират се и се възвисяват. Е, нещо такова е прочутата Айфелова кула – инженерно композирана музика от метал, която отдавна е също толкова ярък символ на Франция, колкото и самата Марсилеза. 26 месеца Густав Айфел лично дирижира нейния монтаж. На 31 март 1889, когато се открива Световното изложение в Париж, чиято основна атракция е кулата, той сяда да си почине в малкото апартаментче, което е направил за себе си най-горе, почти на самия връх.

Кан Кан

През същата 1889 година, когато се ражда Айфеловата кула, в града на свободата и любовта отваря врати прочутото кабаре „Мулен руж”, а така започва и Бел епок, хубавото време. Тази хубост – не само за Франция, но и за цяла Европа – продължава 25 години, до Първата световна война. Този дълъг период на мир на Стария континент е съпътстван от силно развитие на икономиката, културата, изкуството и изобщо на нормалния, обикновен човешки живот. В тези години техническата революция от ХІХ век дава своите най-зрели плодове – автомобилостроенето, въздухоплаването, киното. Ражда се модернизмът в изкуството. Напредъкът в науката е зашеметяващ. С други думи, да, тогава всички неистово искат да танцуват, да се забавляват – го правят, но не през цялото време и не по начина, по който това се разбира днес – само като чисто забавление. А някои като Густав Айфел пък, са известни с това, че се